Стивън Бруст - Дракон

— Планът е да не ни убият — казах на Напър.

— Можем да атакуваме откъм тила.

— И да свалим може би всеки по двама, преди да са ни помели. Не мисля.

Значи, трябва да разберете, че докато си говорехме, също така бягахме от отстъпващата почетна гвардия. При това положение се озовах с лице на североизток, към най-високата част на хълма. Пипнах Напър по ръката и казах:

— Погледни. Какво е това?

Той се закова на място, загледан в човешката маса, прииждаща отгоре към нас.

— Това е чукът. — Посочи назад през рамо и допълни: — А онова там е наковалнята.

— Е, трябваше да очакваме, че ще разполага с подкрепления, щом Мороулан почне да пробива.

Деймар, който бе мълчал през цялото време, подхвърли:

— Струва ми се, че вече не съм полезен тука.

— Това означава ли, че вече можеш да телепортираш?

— Не точно. Мислех да използвам друг метод.

Сетих се за прозореца на Мороулан и в главата ми се заоформя идея.

— Какъв?

Той ме изгледа объркано и рече:

— Мислех да бягам.

— О! Не се бях сетил за това.

Боят продължаваше да напира към нас. Приближаващата се рота приличаше на лека пехота.

— Мислиш ли, че Мороулан ще се добере до Форния, преди да дойдат подкрепленията му? — попита Напър.

— Ако Форния държи на своето, ще се добере.

— Моля?

— Трябва да направя нещо.

— Например?

— Нещо умно.

Отстъпихме още малко.

— Умното ще те доведе само дотук — каза Напър.

Не отговорих, защото нещата станаха още по-шумни, а и моментът не беше много подходящ за философстване. Леката пехота се приближаваше бързо и от другата страна умираха източняци, а към миризмите на битката, които веднъж вече отказах да описвам, можем да добавим характерната и също толкова неприятна миризма на умрели и умиращи коне.

Казаното от Напър беше разумно, обаче планът на Форния не беше „умен“ в обичайния смисъл; по-скоро беше дързък, пресметнат хазарт, като удвояване на залога, когато разположението е в полза на противника ти, но едно идеално хвърляне може да ти спечели играта и да сложиш и последното плоско камъче.

— Напър — казах високо. — Мисля, че е време да умрем храбро. Какво ще кажеш?

— Да!

— А ти, Деймар? Включваш ли се?

— В кое?

— Ще атакуваме, естествено.

— О! Ами, добре.

— Той не е въоръжен — изтъкна Напър.

— А, въоръжен съм — каза Деймар малко обидено.

Верно, не носеше меч, но му повярвах.

— Така — започнах. — Онзи там, с косата на опашка, е Ори. Той приготвя моментален телепорт като част от плана на Форния да… добре, все едно. Важното е да го убием. Убиването на Форния ще е по-трудно, защото е обграден от почетната си гвардия, но пък това не е толкова важно. Ори е този, който трябва да умре.

— Ясно — каза Напър.

— Добре — кимна Деймар.

— Въпроси?

Нямаше въпроси.

— Атака — казах небрежно.

Тръгнахме напред с равна крачка. Явно в един момент бях извадил кама и я държах в дясната си ръка. Маготрепача беше в лявата, въртеше се в кръг. По някакъв начин беше пораснал, почти три стъпки мисля, и брънките му бяха станали по-дебели. Въртежът му покриваше цялото ми тяло, както и Деймар отдясно и Напър отляво.

— Няма ли да им изревем, като приближим? — попита Напър.

— Не. Нищо няма да казваме. Никакви приказки.

— Ще ги удариш в гръб, без да ги предупредиш?

— Да.

— Не те…

— Ти се писа доброволец за това. Правим го по моя начин. Ако не щеш, разкарай се. Но и в двата случая — пазиш тишина.

— Слушам, сър. — Едва по късно ми хрумна да се зачудя дали не е било ирония. Но като си помисля, не вярвам.

Да. Битките се решават, според Сетра, когато разчетът, инерцията и смелостта се стекат на едно място и точно в подходящия момент някой не прави фатална грешка и не пропуска съдбоносна възможност. Възможност, която може би никой не е знаел, че съществува, защото всичко просто е толкова объркано, че не можеш да обхванеш всяко нещо, което става наоколо. Бях сред всичко това и все още не съм наясно кой какво правеше, за да ви дам пълна картина. Но си имам непълната картина и трябва да се задоволя с нея, тъй че и вие ще трябва да го направите.

Щом се приближихме, посегнах към Деймар — връзката с него беше смайващо лесна — и попитах:

„Какво прави Ори?“

„Я повтори кой беше Ори“.

„Оня там“.

„О. Не знам какво точно прави. Все още са ме блокирали. Но се съсредоточава върху някакво заклинание“.

„Прави ли го, или се подготвя да го направи?“

„О, приготвя се. Той се е… как е думата? Стегнал. Да, това е думата. Стегнал се е да направи заклинание“.