Стивън Бруст - Дракон

Голям късмет.

След два часа ни раздадоха копията, а малко след това — пак сухари и сирене, и този път — по парче солена кетна за дъвчене. Вече изпитвахме надежда, че няма да ни атакуват, и опасения, че нас ще ни накарат пак да ги атакуваме. Но минахме пас. Късно следобеда Раша отново се появи и каза:

— Размърдаха се.

— Напускат хълма? — попита Върт.

— Вече можем да го вземем — каза Елбър.

— Предполагам, че ги сменят. Утре ще разберем срещу кого сме.

— Утре — въздъхна Елбър.

— Утре — повторих аз. — Обичам тая дума. Хубава дума. Утре.

— Но трябва да сме нащрек за нощна атака — каза Раша. — Усилени патрули и прочие.

Напър изпъшка.

— Какво има? — попита Върт и Напър погледна ядосано копията пред себе си.

— Пак трябва да вдигаме бивака.

— Животът е суров, какво да правиш — каза Елбър.

Надигнахме се уморено.

— Утре ще е гадно — каза Елбър.

— А дано — отвърна Напър. — Ще го вземем ли утре оня хълм, как се казваше?

— Хълмът на Дориан — каза Раша. — Да, мисля, че ще ни накарат.

И тръгна надолу. Двамата с Лойош си премълчахме циничните реплики.

В деня след срещата ни с Алийра изпратих съобщение до Сетра Младшата от името на лорд Мороулан.

— Ще остане доволна — казах на Коути.

— Няма никакви обещания — отвърна тя.

— Да. Но знаеш, че Алийра ще се съгласи. Рано или късно.

Коути кимна.

Това беше завчера. Вчера си разказах каквото имах за разказване и се върнах вкъщи да сготвя вечеря за Коути. Смятах да я нагостя с рибешка плакия с люти чушки, праз лук и бяло вино — никоя жена с вкус не може да устои на това. О, добре, май преувеличавам. Но е добро. Тъй че напазарувах (обичам да пазарувам за ядене и ако някога наистина забогатея, ще правя само това), върнах се вкъщи и почнах да приготвям стридите (добре, добре, знам, че стридите не са риба), а Лойош ме прекъсна с предупреждението, че някой чукал на вратата. Отворих уста да извикам: „Влез!“, но Лойош каза: „Не е Коути“.

Отворих вратата и се озовах пред Сетра Младшата. Зяпнах. Тя ме изгледа отвисоко. Преглътнах и рекох:

— Нещо против да влезеш и да седнеш? Боя се, че не отговаря на стандартите ти за домашен уют.

— Спокойно — отвърна тя и пристъпи вътре. — Не съм дошла да критикувам обзавеждането ти. — Спря, огледа се и каза: — Макар че трябва да призная, изненадана съм, че домът ти е подреден с толкова вкус.

С вкус? Имах мебели, на които може да се седи, и подове, които бяха чисти, и стени, които криво-ляво крепяха тавана. Плюс един рафт с разни дреболии със сантиментална стойност. Домът ми беше мястото, където спя; единствената стая, на която отделях повечко внимание, беше кухнята. Все едно. Сигурно беше очаквала да завари гнездо на кетна с олющени стени, петна от кръв и разхвърляни по пода ръждясали оръжия, не знам.

Но казах:

— Добре, защо си дошла?

— Не се ли сещаш?

— Не. Ако е за размяната, която искаш да уредиш с Алийра, по-скоро бих очаквал да ме повикаш.

— Щеше ли да дойдеш?

— Не.

— Така и предполагах. — Тя разкопча колана на меча и тутакси забелязах колко е голям. Сложи го грижливо на масата и седна. Скръцнах със зъби и отидох да донеса вино. — Може би трябва да повикаме Алийра и да се приключи.

— Всъщност имах си планове за тази вечер — отвърнах.

Направо видях как на устните й се оформи „Ще ги отмениш“, обаче се отказа и рече:

— Възможно ли е да се отменят?

— Може би. Стига да ме убедиш.

На вратата се почука.

„Лойош?“

„Да“.

— Плановете ми за тази вечер — обясних, отидох до вратата и пуснах Коути.

Погледът й обхвана сцената наведнъж. Видях, че забеляза меча в ножницата на масата, и обясних:

— Не беше мой план. Иска тази вечер нещата да се решат.

— Защо не? — отвърна Коути.

— Защо не, наистина? — каза Сетра Младшата.

Не можах да измисля отговор, но реших, че въпросът е риторичен.

— Добре. Тогава някой трябва да се свърже с Алийра. Кой иска да поеме високата чест?

— Защо не ти? — каза Сетра Младшата.

— Добре — отвърнах и настроих ума си за контакта.

Свързах се с Алийра по-бързо, отколкото очаквах. Явно бях започнал да я опознавам. Изпитах смесени чувства от това.

„Какво има?“ — отзова се тя без поздрави, предисловия, учтивости или нещо друго. Не го очаквах.

„Сетра Младшата е тука“.

„Тука? Къде тука?“

„В жилището ми“.

„Какво иска?“

„Да приключите с транзакцията“.

„Още не съм се съгласила на транзакция“.

Казах на глас: