Стивън Бруст - Исола

— Законите на вежливостта са странно мълчаливи по този въпрос — отвърна тя, все така усмихната.

— Не съм изненадан.

— Във всеки случай мисля, че ги познаваш не по-зле от мен — добави тя.

— О, да. Ако изобщо познавам нещо, това са законите на вежливостта. В учтивостите дори съм по-добър, отколкото в рафинирането на петрол.

— Не разбирам много от петрол, Влад, но знам, че ти наистина си доста опитен в изкуството да се държиш вежливо.

— Да бе.

Алийра и Мороулан продължаваха да си говорят с богинята, но не можех да ги чуя. А и не държах много, между другото.

— Това е простата истина, лорд Талтош. Само така си успял да оцелееш в света, който обитаваше — или по-точно в световете.

Премълчах язвителния отговор и изчаках. След малко тя продължи:

— Джерег имат свои правила и обичаи, знаеш добре — кодове на уместно поведение. Не би могъл да оцелееш между тях, без да знаеш какво означават сигналите им. А съм те виждала и с лорд Мороулан. Това е съвсем различна система от кодове.

Тук изсумтях.

— Предизвиквал съм го дотолкова, че за малко да ме убие. Неведнъж при това.

— И това знам.

— Е, тогава?

— Какво му пречеше да те убие?

— Силното му чувство за личен интерес, съчетано с железния му самоконтрол.

— Не мисля, че това е съвсем вярно. Мисля, че го познавам доста добре, и самоконтролът му си има строги граници, докато гордостта му е безгранична. Ако го беше предизвиквал в достатъчна степен, щеше да се изправиш пред двубой на живот и смърт.

Мороулан, Алийра и богинята се обърнаха и закрачиха към вратата. Предполагам, че ако си сложите едно хубаво малко поточе отвън пред вратата, гостите ви ще искат да го видят. Надявах се, че дженоините ще се почувстват удовлетворени.

— Добре — казах на Тилдра. — Виж. Ще ти призная, че през годините съм се научил, че няма смисъл да правя положението си по-лошо, отколкото е, и че да убедиш себе си да не се месиш там, където е станало горещо, е по-лесно, отколкото да се пробиваш пътя с бой, и че думите, макар и да са потенциално опасни, са по-малко опасни от моргантските ками. Но не мисля, че е същото като вежливостта.

— Убедена съм, че до голяма степен е едно и също. А и ти разбираш много повече от тези неща, ако ми позволиш. Знаеш при какви обстоятелства една небрежно подхвърлена обида е всъщност проява на любезност и кога — не. Знаеш кога да направиш приятелска шега и кога шегата няма да е толкова приятелска, но все пак е наложителна. Знаеш как да преговаряш от по-слаба позиция, но така, че да изглежда от позиция на силата. За тези неща говоря. А знаеш ли колко много от нашия народ — и от вашия — така и не научават тези уроци, които за теб изглеждат толкова прости?

— Може да е от това, че съм източняк — имам вроден талант.

— Забравяш колко много източняци съм познавала през живота си, Влад. Твоят народ не притежава такава вродена дарба. По-скоро условията, в които живее народът ти, говорят за обратното: дразнеща раболепност или вбесяваща войнственост.

— Вярно е — отвърнах след миг размисъл. Тя кимна.

— Всъщност всичко е въпрос на избор на подходящо за обстоятелствата действие. Разбираш — убедена съм в това, — че бих могла да водя такъв разговор с малцина други мои познати — хора или източняци. Някои биха се смутили, други просто ще се объркат.

— Да, разбирам.

— Ти си се научил, по-бързо от някои от моя дом дори, кои действия — а думите не са нищо друго освен особен вид действия — са подходящи за момента.

— Умение за оцеляване, Тилдра.

— Точно така.

— Аха. Това ти е идеята, нали?

Тя се усмихна и това ме накара да се почувствам като с дядо ми, когато успея да коригирам рипост след париране на ниско посичане.

В този момент Мороулан, Алийра и Вийра се върнаха. Говореха си тихичко. Посочих ги и попитах:

— А богинята?

— Какво богинята?

— На нея защо й е да бъде вежлива?

— С равните й — по същата причина като на нас. С нас? Няма защо. Много от боговете, мисля, че повечето от тях, проявяват известна учтивост дори когато не е нужно. Онези, които нямат репутацията на…

— На хаотични, да речем?

— Да.

— Значи всичко е въпрос на вежливост?

— Всичко е въпрос на подходящо поведение. На действие, каквото налага ситуацията.

— Подходящо поведение. Непрекъснато повтаряш това, Тилдра. Когато някой се приближи до мен и каже: „Я се разкарай от пътя ми, мустак“, кое е подходящото? Да се поклоня ниско и да кажа: „Да, милорд“? Или кротко да се дръпна от пътя му? Или да се изпикая на ботуша му? Или да се направя, че не го забелязвам? Или да забия нож в лявото му око? Какво точно означава „подходящо“, впрочем?