Стивън Бруст - Исола

Усещането за движение се усили.

„Плитко дишане, шефе“.

„Ясно“.

Някъде в този момент Мороулан беше извадил Чернопрът — това, че не забелязах, трябва да ви подскаже колко объркани са били сетивата ми; единственото, което всъщност осъзнавах, беше усещането за движение; все едно че ме издърпаха от подножието на хълм и започвам да се търкалям нагоре нагоре нагоре и се въртя към едновременно навсякъде и никъде и всичко става едновременно и се повтаря и повтаря вече си преживявал това преди да осъзнаеш че никога няма да забравиш всичко което си мислил че знаеш за движението от едно място на друго блесва светлина примигва и продължаваш да се движиш минало настояще бъдеще изпълнени с неведоми опасности се появяват отвсякъде никъде някъде някак какво кога къде бях и как стигнах до тук от там забавяме забавяме забавяме стоп.

Бяха четири; две от тях може би бяха същите, които видяхме преди, но не можех да ги различа. Две стояха, другите две седяха на нещо като неудобно на вид канапе. Бил съм сред човеци, драгари, сериоли, коткокентаври и богове. По един или друг начин те са хора… но това тук бяха неща . Приличаха на неща и си мислех за тях като за неща, и ми се искаше просто да ги избутам настрана като неща.

Първата лоша новина беше, че нещата сякаш не се стреснаха от появата ни. Ако разчитахме на изненадата, май ни чакаше неприятност.

Едно от седящите държеше нещо като тръба, с някакви издатъци, лепнати добре в дланта му. Ако се окажеше оръжие, май ни чакаше неприятност.

Беше ясно, че две от тях, в това число онова с тръбата, гледаха Вийра. Възможно беше през цялото време да са се канили да убият нея и след като ние я доведохме, сигурно смятаха просто да ни премахнат. Ако разсъждаваха така, май ни чакаше неприятност.

Точно в този момент нямах време да обърна внимание на обкръжението — мисля, че забелязах, че сме в помещение, и нищо повече. Всичко ставаше толкова бързо, че просто нямах време да забележа каквито и да било детайли, които могат да ти спасят живота; можеше да сме в някакъв дженоински еквивалент на гостна или в лаборатория на магьосник, или в оръжейната на Имперската гвардия, ако ме питате. Можеше да сме обкръжени от дженоинско ядене и пиене, дженоински книги или дженоински смъртоносни капани. Ако беше последното, май ни чакаше неприятност.

„Мисля, че ни чака сериозна неприятност, шефе“.

„Възможно е“.

— Хайде — каза Мороулан.

Нямаше време за други реплики, така че се хванахме за работа.

Странно, но чак по-късно ми хрумна да си помисля, че съотношението на силите беше пет срещу четири в наша полза. Както и да се развиеха нещата, броят нямаше никакво значение. Мороулан и Алийра се задвижиха първи, Великите оръжия засвяткаха в ръцете им. Богинята закрачи плътно зад тях, а двамата с Тилдра замръзнахме на място за миг, след което изругах, сложих ръка на дръжката на моргантската кама и завъртях Маготрепача на бавни обороти, мъчейки се да реша с какво мога да бъда полезен.

Нищо не ми хрумна.

Двете седящи си останаха седящи. Едно от другите завъртя дланите си нагоре, все едно питаше защо сме решили да го безпокоим — Мороулан и Алийра тръгнаха точно към него. С което другото оставаше за богинята, а ние с Тилдра, предполагам, трябваше да сме там за свидетели.

Приличаше на началото на някакъв танц — Мороулан и Алийра пристъпваха от двете страни на първото, което пристъпваше напред, сякаш искаше да се озове точно между тях — възможно най-лошата позиция, освен ако намерението му не беше да ги остави зад себе си. В движенията му имаше някакво странно изящество. Дали беше особено атлетично за своя вид? Всички ли бяха такива? Как можеш да разбереш кога виждаш нещо типично за един вид и кога — интересен индивид от същия вид? Защо умът ми винаги се баламосва по този начин, когато съм уплашен и не знам какво да правя?

Вийра междувременно зави вляво от втория дженоини, който на свой ред послушно се врътна негово ляво, сякаш не се притесняваше да ми обърне гръб.

„Внимателно, шефе. Двамата седящи те наблюдават“.

Оцених предупреждението. Но все пак си имах моргантска кама; ако нещото държеше наистина да ми покаже гърба си, как можех да устоя? Да предложиш гърба си на джерег е все едно да поднесеш обида на дзур или безплатна стока на орка: трудно ще му е да не се възползва, дори да не му трябва. Държах ръката си на дръжката на камата, гледах и чаках.