Шърли Бъзби - Сърце за продан

Морган съжаляваше, че изопачава истината, но трябваше да узнае всичко. Леони се вкопчи в перилата с такава сила, че кокалчетата на пръстите й побеляха. Тя разбираше, че искането му е справедливо. Той бе признал Джъстин и ако бе съгласен да продължи да прикрива падението й, се налагаше тя да даде отговор на въпроса му.

Леони затвори очи. Бе пазила тайната си толкова дълго, че дори самата не знаеше дали ще може да разкаже каквото и да било. А и още не смееше напълно да му се довери.

Морган разбираше упоритото й нежелание да говори за очевидно болезнения епизод и реши да й помогне.

— Морис ли бе? Той ли ви изнасили?

Леони стъписано го погледна. Морган разбра, че е сбъркал в предположението си, но настоя.

— Явно в живота ви не е имало друг мъж. И тъй като сметнах, че зачеването на Джъстин е мъчителен спомен за вас, бе нормално… да си помисля за изнасилване… и за Морис…

Леони нервно се разсмя.

— Вие сте много проницателен — каза тя, като премина от смях към сълзи. — Наистина бе изнасилване, но не Морис… Никога!… Случи се на едно място, където аз не трябваше да се намирам, един мъж, един непознат, ме помисли за това… за това, което не бях. И ме изнасили. Бе прекалено едър и силен… не успях да се защитя. И после… после… избягах. Така че, разбирате ли, бащата на Джъстин може да е всеки… Ако вие се срамувате от нас… Ако ви отвращавам… Ако не ни искате в живота си…

Дълго сдържаните сълзи бликнаха. Морган нежно я прегърна. Леони зарови глава в рамото му и усети как той ласкаво гали косите й.

— Ш-шт, тихо, малка магьоснице! — промълви той в ухото й. Наистина ли мислите, че вие може да ме отвращавате? За мен е чест, че сте при мен — и вие, и Джъстин!

Той спря, като търсеше думите, които можеха да я успокоят.

— Леони… Всичко се е случило толкова отдавна. Не трябва да се самонаказвате за нещо, на което не сте могла да попречите. Имате прекрасно дете… Няма значение кой е баща му… И ако ми позволите, бих искал аз да заема мястото на този непознат. Ще бъда щастлив да считам Джъстин за свой син.

Погледите на двамата се срещнаха, като всеки очакваше реакцията на другия. Леони не откри в очите на Морган и капчица отвращение, никаква присъда, и усети как ледената буца, която стягаше гърдите й, се стопява.

— Не ви ли ужасявам? — заекна тя.

— Напротив! Ако пипна този подъл тип, ще го убия със собствените си ръце!

Леони почувства как огромна тежест се смъкна от плещите й. Бремето на срама, който толкова дълго бе носила, внезапно изчезна.

— Вие сте много великодушен — прошепна тя, като гласът й леко трепереше. — Много по-великодушен, отколкото дори съм мечтала… Много съм ви признателна… не можете да си представите колко…

Морган подскочи, жегнат в сърцето.

— Не желая вашата благодарност… — изръмжа той.

— Но аз съм ви признателна — повтори Леони. — Вие можехте да се държите грубо с Джъстин, а напротив — бяхте толкова добър… Нормално е да ви изкажа благодарността си.

— Ами добре, нали го направихте — каза разочарован Морган. — Да не говорим повече.

Той съжали за сухите си думи, но благодарността бе последното чувство, което би желал тя да изпитва към него. Чувстваше се наранен. Запита се дали не е сбъркал, като откупи полицата от дьо Ла Фонтен. Тя още повече щеше да се мисли за негова длъжница. Той искаше любов, а не признателност.

— Достатъчно говорихме за това — започна той. — Ще ми покажете ли плантацията?

Леони му показа различните отличителни знаци, които бележеха границите на имението. Бе объркана от студенината му. Продължаваха да вървят мълчаливо. Морган учтиво й помагаше при преодоляването на препятствията, които се изпречваха по пътя им — паднали дървета, счупени клони, гъсти храсталаци, срутени огради…

Морган застана на края на блатото и се загледа в Мисисипи, която влачеше мътните си води в далечината.

— Тук ли е границата? — попита.

— Да — каза Леони, която гледаше тъжно плодородните земи, които се простираха от другата страна на блатото. — Някога притежавахме цялата земя около замъка, но след смъртта на дядо се наложи да продадем почти всичко. За нещастие без земята плантацията едва може да се издържа.

— Очевидно.

Морган отправи поглед към полята от другата страна на мочурището, засети със захарна тръстика. Трябваше да й съобщи, че е откупил полицата. Нямаше как другояче да постъпи. „Любов може да се роди и от признателност“ — каза си горчиво той, но не искаше такъв вид любов. Но как да допусне тя да похарчи цялата си зестра, за да спаси замъка си, след като той имаше достатъчно пари да го направи, без да се лишава от нищо? Тя бе страдала много заради Ашли и Морган не искаше Леони да изгуби независимостта, която тези пари можеха да й дадат. С тях тя щеше да си позволи прищевки, за които копнее сърцето на всяка жена и които Леони би си позволила ако не е трябвало да се бори за покрива над главата си. А искаше да й помогне.