Шърли Бъзби - Сърце за продан

Морган много добре знаеше, че не може да отлага това сведение до безкрайност. Реши и извади от джоба си документа, подписан от Морис дьо Ла Фонтен.

— Имам нещо за вас — каза той, като че ли между другото. — Можете да го приемете като залог за моята искреност.

Леоди с любопитство взе документа и го прочете, с нарастващо удивление.

— Как е възможно! — прошепна тя. — Господи, как сте се сдобил с това?

— Ами много просто — нехайно отговори Морган. — Видях се с господин Лефор и му наредих да откупи ипотеката.

— Искате да кажете, че сте платил задължението вместо да ми върнете зестрата? — попита още по-объркана Леони.

Морган разбираше, че се впуска в опасно начинание и обясни, като внимателно подбираше думите си.

— Не съвсем. Задължението е изплатено, ипотеката на замъка е освободена, а вие ще получите зестрата си.

Въпреки радостта, която изпита, когато узна, че Сент-Андре е спасен, Леони се подразни от властния начин, по който Морган бе поел нещата в свои ръце. Тя никога не бе разчитала той да уреди дълговете и. Бе искала само зестрата си и не знаеше как да приеме щедрия му подарък. Във всеки случай гордостта й въставаше срещу милостинята под каквато и да е форма.

— Но ако задължението е покрито, аз нямам нужда от зестрата си — каза тя надменно.

— Глупости — сряза я Морган. — Аз ви дължа замъка, както и зестрата, малка глупачке. Ако Аш… ако аз преди шест години не бях взел парите ви, вие нямаше да натрупате дългове. Така че имате право на тези пари, които аз съм използвал през цялото това време…

Леони съвсем не беше съгласна да се отнасят с нея като с глупачка и се заинати.

— Ние никога не сме се договаряли за това. Не виждам защо сега повдигате този въпрос.

— А аз пък виждам много добре. Може би без да искам, съм свършил доста несръчно работата. Като ваш съпруг желая да откупя замъка и искам вие да получите зестрата си… Не разбирате ли? Ще приемете ли този залог за промяната в мен, това доказателство, че не съм нищожеството, за което ме мислите?

Леони се двоумеше. Искаше да повярва на думите му, да приеме щедростта му като доказателство за чувствата му към нея, но недоверието и гордостта й бяха твърде упорити. В крайна сметка тя щеше да победи недоверието, но гордостта нямаше толкова лесно да се признае за победена. Защо той поемаше нейните дългове?

Впрочем тя оценяваше великодушието му, но това не бе причина да го приеме. Щедрият дар я трогна, но Леони се опияни от щастие при мисълта какви загриженост проявява той към нея.

— Не искам да ви обиждам — каза тя с извинителна усмивка. — Но не мога да приема подобен подарък… Няма да е… прилично… Моля ви, разберете ме.

Морган изпита бясно желание да я хване и да я разтърси, докато тя склони, но същевременно бе развълнуван от достойнството в поведението й. Той вдигна рамене.

— Както решите, скъпа. Ако не желаете, не мога да ни принудя, но наистина е жалко, знаете ли, много жалко…

Недоверието на Леони отново се събуди и тя вирна глава.

— И защо? — попита. Морган дълбоко въздъхна.

— Ами, виждате ли… надявах се, че ще можем да станем… съдружници… Случи се така, че купих всичките земи, принадлежали на имението. Беше ми интересно отново да ги събера в една единствена плантация. Но в крайна сметка, след като не сте съгласна, толкова по-зле… Да оставим тази тема…

Очите на Леони се разшириха от недоумение и тя преглътна мъчително. Сграбчи реверите на сакото му.

— В… всичко? — заекна тя. — Вие сте купил всичко?

— Всичко! — потвърди Морган с лукава усмивка.

Леони занемя. Наистина тя бе хранила тайната надежда, че един ден ще възстанови цялата си собственост. И въпреки че осъзнаваше каква химера е всъщност мечтата и, пак не се отказваше от нея. А сега мисълта, че това се е сбъднало, спираше дъха й.

Тя отново преглътна и внезапно избухна в ридания. Нещо в нея се бе пречупило.

Морган напълно се обърка и се изплаши от бурната й реакция. Прегърна нежно Леони и прошепна с молба в гласа.

— Не плачете, съкровище… Исках само да ви доставя радост… и удовлетворение… Мислех, че ще ви направя щастлива…

— Аз съм щастлива — едва произнесе Леони, като криеше главата си в гърдите му. — Само… само че… аз не… очаквах такова чудо…

— Бъдещето ще ни донесе много такива чудеса. — Той не успя да се сдържи, наведе се към нея и страстно впи устни в нейните.

Целувката продължи дълго, едновременно нежна и страстна. Всеки усещаше как собственото му желание го залива, а силата му скоро става непоносима. Бавно, с усилие, Морган откъсна устните си от нейните и прошепна с треперещ глас.