Шърли Бъзби - Сърце за продан

— Кажете — ако не ми бяхте взел зестрата, дали къщата щеше да е в такова състояние! — приличаше на тигрица, която брани малките си. — Вината е изцяло ваша!

— Но вие ще ми простите, нали? — попита пленително Морган.

Леони разтърси гривата си.

— Може би да, може би не… А натам е…

Някакво необяснимо блаженство, бе завладяло и двамата. Сърцето на Леони щеше да изскочи от радост. Тя никога не си бе представяла, че Морган Слейд някой ден ще стъпи в замъка Сент-Андре, нито пък че тя ще бъде щастлива, показвайки му имението… и още по-малко, че ще се осмели да му отправя закачки… Но точно този ден нищо не изглеждаше невъзможно — дори нейната мечта за споделена любов…

Докато Морган разглеждаше къщата отвън, Леони не го изпускаше от ъгъла на окото си. Мислеше си за неведомите пътища на съдбата. Преди по-малко от шест седмици тя мразеше дори името му, а сега — напук на всякакъв здрав разум — тя пламенно го обичаше и единствено желаеше да прекара останалата част от живота си с него.

Преди да замине за Начес, Леони грижливо бе заключила всичко, но Морган намери една врата, която не бе здраво залостена. И му бяха необходими само няколко минути да я отвори.

— Надявам се, че няма да ме обвините в нахълтване в дома ви с взлом — пошегува се той.

Леони весело се разсмя и се мушна пред него. Не стояха дълго в къщата, защото въздухът бе пропит с неприятната миризма на застояло, но Морган успя да си създаде някаква представа за разположението. Той излезе на терасата и попита.

— Има ли приземен етаж? Хамбари и складове към плантацията?

— Да. Морис дьо Ла Фонтен ми позволи да складирам там някои мебели и вещи, коитб не можем да пазим тук, докато откупя къщата… или докато той я продаде…

— Какво великодушие! — изсъска Морган и стисна устни.

— Това вече няма значение. Като получа зестрата си, ще се разбера с него.

Морган хвана брадичката й и впери поглед в очите й.

— Въобще не си въобразявайте подобно нещо, скъпа — твърдо заяви той. — Аз ще се заема с този Ла Фонтен…

— О! Но… — започна Леони.

Но Морган постави длан върху устните й и продължи с нетърпящ възражение тон.

— Вие вече не сте сама, Леони! Оставете ме да се оправя с Ла Фонтен. Не искам да подценявам възможностите ви, но мисля, че мога да уредя нещата по-добре, отколкото вие ще успеете. Във всеки случай поне няма да се опита да ме съблазни…

Леони стреснато повдигна глава.

— Откъде знаете, че се е опитал да ме прелъсти? — попита тя.

Морган вдигна рамене.

— Господин Лефор ми намекна, че господин Морис не е джентълмен като баща си.

— Май сте прекалил с интереса си към личния ми живот. Как посмяхте, Морган Слейд!

— Спомнете си, че до вчера не знаех нищо за проклетата сватба. Така че имах всички основания да предполагам, че сте измамничка, която се опитва да измъкне парите ми. Следователно бе логично да проуча повече неща за вас.

Леони стоеше нерешително. Тя обаче беше принудена да се съгласи с мотивите му и ако бе на негово място, вероятно би постъпила по същия начин.

— Може би имате право — призна тя. — Но никога не е приятно да узнаеш, че непознати си позволяват да ровичкат из миналото ти.

— А има ли във вашето минало нещо, което няма да понесе ярката слънчева светлина? — попита Морган, като внимателно наблюдаваше лицето й. — Ако не съм могъл да упражнявам съпружеските си права и преди шест години, можете ли да ми обясните как се е случило така, че се появихте в Начес с дете? И започнахте да ми приписвате бащинство за него.

Леони замръзна. Наведе глава и каза заинатено.

— Не искам да говоря за това.

Морган не сваляше погледа си от нея. Въпросът не бе зададен единствено от любопитство. Просто той смяташе, че колкото повече знае, толкова по-лесно ще избегне неприятностите при скандала, а положението му в тази ситуация бе изключително деликатно. Той не бе неин съпруг, както тя вярваше; и въпреки това той дори не се опита да й го обясни. Май в крайна сметка не струваше повече от Ашли. Морган не се осмели да й разкрие истината, но за да успее да й помогне да се измъкне от противната каша, забъркана от Ашли, той трябваше наистина да знае колкото е възможно повече.

Морган видя как лицето й пребледня и пожела да остави темата. Но изведнъж реши да изясни нещата завинаги.

— В началото вие ми заявихте, че Джъстин е мой син, нали? Тъй като тогава имах впечатлението, че вие говорите само лъжи, аз се престорих, че вярвам на историята. Но повече не искам да се преструвам. Вие носите моето име и от това следва, че официално аз съм отговорен за Джъстин. Струва ми се, че при тези обстоятелства имам право да знам произхода му, нали?