Исабел Алиенде - Паула

— Ще се грижим за нея, има толкова други семейства с подобна участ, няма да сме единствени, грижите и обичта към Паула ще осмислят поновому живота ни, ще познаем нов начин да бъдем щастливи. Ще продължим да живеем и ще я водим с нас навсякъде, какъв е проблемът? — утешава ме той с характерния си великодушен и малко наивен прагматизъм, с който ме плени, когато се запознахме.

— Не! — възразявам, без да усещам, че крещя. — Нямам намерение да слушам злокобните ти предсказания. Паула ще оздравее!

— Ти си в плен на натрапчиви мисли, говориш само за нея, не можеш да мислиш за нищо друго, търкаляш се надолу в пропаст с такава скорост, че не можеш да спреш. Не ми даваш да ти помогна, отказваш да ме чуеш… Трябва да поставиш някаква емоционална дистанция между вас двете или ще полудееш. Ако ти се разболееш, кой ще се грижи за дъщеря ти? Моля те, позволи ми да се погрижа за теб…

Лечителите се появяват вечер, не знам как дойдоха тук, упорстват да ти вливат енергия и здраве. В ежедневието си са служители, специалисти, чиновници, обикновени хора, но през свободното си време изучават езотерични науки и се мъчат да лекуват с убежденията си. Уверяват ме, че са в състояние да заредят изтощените батерии на болното ти тяло, че духът ти израства, обновява се, и че от твоята неподвижност ще разцъфне различна и по-добра жена. Казват, че не трябва да те гледам с очите на майка, а с третото, златното око, и тогава ще те видя в други измерения, носеща се необезпокоявана, чужда на ужасите и мъките на тази болнична стая; ала заедно с това ми казват да се подготвя, защото ако вече си изпълнила съдбата си на този свят и си готова да продължиш дългото пътуване на душата си, няма да се върнеш. Част са от световна организация и се съобщават с други лечители, за да ти изпратят сили, също както и монахините са в контакт с други братства и се молят за теб; казват, че възстановяването ти зависи от собствената ти воля за живот и окончателното решение е в твои ръце. Не се осмелявам да разкажа за това на семейството в Калифорния, положително не биха погледнали с добро око на тези духовни лечители. Ернесто също не одобрява тяхното нашествие, не иска жена му да се превръща в зрелище за публика, ала аз мисля, че те не ти вредят, ти дори не ги усещаш. Монахините също участват в ритуалите, подрънкват с тибетски камбанки, кадят с тамян и призовават своя християнски бог и всички небесни божества, докато останалите в стаята наблюдават целителните процедури с известни резерви. Не се плаши, Паула, не танцуват, окичени с пера, не колят кокошки, за да те напръскат с тяхната кръв, само веят като с ветрила над теб, за да пропъдят негативните енергии, сетне полагат ръцете си по тялото ти, затварят очи и се концентрират. Карат ме да им помагам, да си представя лъч светлина, проникващ в мен през главата, преминаващ през моето същество и излизащ от ръцете ми към теб; казват ми да си те представя здрава и да престана да плача, защото тъгата заразява въздуха и потиска душата. Не знам дали въздействието е положително за теб, но в едно съм сигурна: настроението на хората в стаята се промени, всички станахме по-весели. Решихме да контролираме тъгата, пускаме севилянас 15 15 Песни, характерни за района на град Севиля, под чиято мелодия се танцува. — Б.пр. по радиото, черпим се с бисквити и правим забележки на посетителите, когато влязат с умърлушен вид. Времето за приказки също се удължи и аз вече не съм единственият разказвач, всички се включват. Най-бъбрив е съпругът на Елвира, който ни засипва с порой от анекдоти; всеки по ред разказва живота си и когато личните преживявания се изчерпат, започваме да съчиняваме истории; украсявайки с толкова подробности и отприщвайки въображението, се усъвършенствахме до такава степен, че от други стаи идват да слушат разказите ни.

На леглото на жената охлюв сега има друга болна — тъмнокосо момиче, цялото издраскано и в синини, което четирима безсърдечни негодници изнасилили в парка. Вещите й са оградени с червен кръг, персоналът не я докосва без ръкавици, ала ние я приобщихме към необикновеното семейство в тази стая, мием я и я храним в устата. Първоначално тя реши, че се е събудила в клиника за душевноболни и само трепереше с глава под чаршафа, ала малко по малко, благодарение на тибетските камбанки, песните по радиото и изповедите на всеки един от нас, започна да се оживява и да се усмихва. Сприятели се с монахините и с лечителите, кара ме да й чета на глас светски клюки за европейските кралски семейства и за киноартисти, защото тя не може да повдигне главата си. Срещу Елвира има наскоро постъпила от психиатричното отделение пациентка на има Аурелия, ще й оперират тумор в мозъка, тъй като страда от периодични гърчове. Сутринта на определения за операцията ден, се облече и гримира старателно, сбогува се с всеки с развълнувана прегръдка и тръгна. «На добър час, ще си мислим за теб, кураж», говорехме, докато тя се отдалечаваше по коридора. Когато дойдоха с носилката, за да я отведат в крилото на мъченията, нея вече я нямаше, беше избягала навън и се върна чак два дни по-късно, когато полицията се беше отказала да я търси. Отново определиха дата за операцията, но и този път не можаха да я направят, защото Аурелия се бе налапала до насита с половинка пушен свински бут, донесен скришом в чантата й, и анестезиологът каза, че дори и луд няма да й даде упойка при тези обстоятелства. Сега хирургът е в отпуск заради Великден и кой знае колко време ще мине, докато се намери свободна операционна, така че за момента нашата приятелка е в безопасност. Отдава болестта си на импозантността на своя съпруг, ала аз по жестовете й отгатвам, че иска да каже импотентността. «На него оная му работа не е в ред, а на мен ще ми бъркат в мозъка», въздъхва примирено. «Ако само можеше да го прави като хората, щях да съм росна като майска роза и хич нямаше да мисля за болестта, че как иначе — пристъпите започнаха през медения месец, когато хубостникът го влечаха повече боксовите мачове по радиото, отколкото нощницата ми с лебедови пера по деколтето.» Аурелия пее и танцува фламенко, говори в стихове и само чака за миг да се разсея, за да те напръска с люляковия си парфюм и да те начерви с червилото си, Паула. Подиграва се еднакво на лекари, лечители и монахини, казва, че са банда касапи. «Щом досега момичето не се е изцерило от любовта на майка си и на мъжа си, значи няма лек», казва. Междувременно полицията се отбива, за да зададе някой и друг въпрос на изнасиленото девойче и от държанието им човек би останал с впечатление, че тя е престъпникът, а не жертвата: «Какво диреше сама в десет вечерта в онзи квартал? Защо не извика за помощ? Дрогирана ли беше? Така ти се пада, щом толкова много знаеш, хич не се оплаквай.» Аурелия единствена има кураж да им се опълчи: застава насреща им с ръце на кръста и почва да ги гълчи. «За това ли ви плащат, тъпаци недни, все жените са криви.» «Мълчете, госпожо. Вие нямате нищо общо с това», отвръщат възмутено, ала ние всички ръкопляскаме, защото когато Аурелия не е в криза, притежава удивителна проницателност. Под леглото си държи три куфара с дрехи на улична танцьорка и се преоблича по няколко пъти на ден, гримира се със замах и разбухва косата си като погача от изрусени къдрици; при най-малкото предизвикателство се съблича гола и излага на показ ренесансовата си плът, кара ни да отгатнем възрастта й и да се вгледаме в талията й — останала непроменена от девическите й години, наследила я от майка си, красавица също като нея. Сетне добавяше с известно озлобление, че тези прелести за нищо не служели, понеже мъжът й бил евнух. Когато мъжът й идва на посещение, сяда на стол и започва да дреме отегчен, а тя го обижда и всички ние полагаме огромни усилия да се правим че нищо не чуваме.