Джеймс Ролинс - Триъгълникът на дракона

Карън заговори в микрофона.

— Джак, ако ме чуваш, събуди се! — Насочи камерата на Хюи към стъкления купол и използва ръцете му, за да разтърси подводницата. — Събуди се, по дяволите!

10:42.

„Наутилус“

Джак плуваше в мрака и слушаше шепота. Познат глас. Последва го нагоре към ярката светлина. Гласът на ангел…

— По дяволите, Джак! Размърдай си задника! Раздруса се в седалката си, изтощен и ослепен. Отметна глава назад. Светлините бяха навсякъде. Не можеше да види нищо.

— Джак, това съм аз, Карън!

— Карън? — Не беше сигурен дали говори на глас или в мислите си. Светът плуваше в светлина.

— Джак, трябва да издигнеш подводницата четири метра нагоре. Искам да влезеш в пристана над теб.

Джак вдигна глава. Когато очите му свикнаха със светлината, видя над себе си широк отвор. Бавно започна да схваща.

— Не мога… — промърмори той. — Нямам мощност.

— Трябва да има някакъв начин. Почти вътре си!

Джак се взираше нагоре и си спомни смъртта на Спенглър. Може би наистина имаше начин.

Гласът на Карън звучеше отчаяно.

— Джак, ще проверя дали роботът е достатъчно силен, за да те бутне.

— Не…

Езикът му бе надебелял и едва се мърдаше. Потърси между краката си. Пръстите му намериха лоста за ръчно освобождаване на външната рамка. Дръпна го. Беше заял или той бе прекалено слаб.

— Джак…

Като пое дълбоко дъх, той отново сграбчи лоста с безчувствените си пръсти. Намери опора за краката си и използва двете си ръце и цялото си тяло, за да го издърпа. Чу приглушеното изпукване на малките заряди. Външната рамка се разлетя настрани и освободи вътрешната пилотска капсула.

Тя се измъкна от черупката си, подобно на насекомо, което се отърсва от старата си какавида, и се понесе нагоре през отворения люк. Джак не видя нищо. Отново изгуби съзнание.

10:43.

Базата „Нептун“

Карън гледаше на екрана как подводницата сякаш се разцепи на две. Възкликна уплашено, но видя, че вътрешната капсула се изстреля нагоре — право през отвора. Натисна бутона на пулта и задейства процедурата по изравняване на налягането.

Отиде до прозореца. Капсулата на Джак се носеше под тавана. Под нея вратите на люка се затвориха. Помпите шумно заработиха.

Карън гледаше, затаила дъх. Джак висеше отпуснат в коланите си.

Петте минути, необходими за пресушаване и изравняване на налягането, й се сториха цяла вечност. Свърза се за малко с „Дийп фатъм“, за да им съобщи новините. Разбра, че Чарли разработва някакъв план заедно с Гейбриъл. Уплашена за Джак, Карън едва ги чуваше.

Най-сетне над входа към пристана светна зелена светлина. Завъртя бързо ключалката и отвори. Пилотската капсула — наполовина акрил, наполовина титан — лежеше на едната си страна. Карън вече бе инструктирана от Робърт как да я отвори. Грабна бутилката с кислород за спешни случаи и се втурна през вратата.

Изтича до капсулата, взе ръчния гаечен ключ и започна да го върти като манивела. Впери поглед към вътрешността на капсулата. Лицето на Джак бе посиняло. Натисна още ключа с всички сили. Връзките се отвориха със съскане. Надуши излизащия отвътре въздух — застоял, мъртъв.

Отвори с ритник освободения купол. Коленичи, освободи Джак от коланите и измъкна безжизненото му тяло навън. Кожата му бе студена и влажна. Реши, че е мъртъв.

Проснала се на пода на пристана, Карън провери пулса на врата му. Слаб и неравномерен. Дишането му бе плитко. Изправи се на колене, взе малката кислородна бутилка и освободи маската. Завъртя клапана и постави маската върху носа и устата му.

Наведе се над ухото му и прошепна:

— Дишай, Джак.

Сякаш я беше чул някъде дълбоко в себе си. Гърдите му се надигнаха и той пое въздух. Карън разкопча неопреновия костюм.

Джак вдигна ръка и слабо я хвана за китката.

Тя погледна към лицето му и откри, че я гледа.

— Карън… — Гласът под маската бе слаб и пресипнал.

Тя заплака и го прегърна нежно през врата. За миг и двамата останаха неподвижни.

Най-накрая Джак се опита да седне. Карън му помогна. Той махна кислородната маска и бутилката. Цветът на лицето му бе започнал да се възвръща.

— Кажи ми какво става — попита той. Зъбите му тракаха. Тя му разказа. Джак застана на колене и се изкашля дълбоко.

— Какъв е този план на Чарли?

— Не каза точно.

— Типично за него. — Джак се изправи с нейна помощ, като разтриваше ръцете си. — Колко време ни остава?

— Един час.