Джеймс Ролинс - Триъгълникът на дракона

Погледът му попадна върху екрана с размерите на длан. Все още работеше! Можеше да се обади за помощ. Може би бронираното стъкло щеше да издържи достатъчно дълго. Или пък сепията ще се умори да се занимава с костеливата си жертва и просто ще го изплюе.

Хванал се за тази надежда като удавник за сламка, той си наложи да се отърси от паниката, да се концентрира, да запази ситуацията под контрол.

Запълзя на лакти напред към предавателя. Докато се мъчеше да се свърже, през капсулата се разнесе ужасяващо пропукване.

Погледна нагоре. Малки цепнатини плъзнаха по стъклото. „О, Господи… не…“ Той си спомни смъртта на доктор Кортес — смазан, с имплодирал череп.

Чудовището продължаваше да дъвче. Пукнатините го обвиха като паяжина. При огромното налягане тук имплозията бе неминуема.

Дейвид стисна юмруци. Всяка надежда отлетя. Остана едно-единствено желание — за мъст.

Никълъс Ружиков, параноик до мозъка на костите си, бе наредил да се инсталира предохранителна система, в случай че мястото на катастрофата бъде изложено на опасност. Шефът на ЦРУ не искаше потенциалният източник на мощ да попадне в чужди ръце. По-добре да го няма — бе обяснил той.

Дейвид включи специалния екран и набра кода. Пръстът му увисна над клавиша Enter.

Погледна нагоре. Челюстите на чудовището продължаваха да дъвчат. Появиха се още пукнатини.

Чудовището или налягането… коя ли смърт е по-лоша?

Натисна клавиша.

ПРЕДОХРАНИТЕЛНАТА СИСТЕМА АКТИВИРАНА — светна надпис за част от секундата.

Капсулата се сплеска и изтръгна от него живота преди следващия удар на сърцето.

09:20.

Базата „Нептун“

Седнала до надзирателя си, Карън знаеше, че времето изтича. Слънчевата буря щеше да ги връхлети след по-малко от два часа. Трябваше да се свърже с „Дийп фатъм“ и да им съобщи, че доктор Кортес е убит. Но Ролф ней позволяваше да се отдалечава.

Седеше така със стиснати в скута ръце, когато лейтенантът се наведе над радиото. Получи се обаждане от повърхността. Макар че той шепнеше, Карън успя да различи думите „евакуация“ и „предохранителна“. Напрегна се в опит да чуе още от разговора.

Накрая лейтенантът прекъсна връзката и се обърна към нея.

— Пращат „Аргус“. Напускаме незабавно.

Карън забеляза, че мъжът избягва да я погледне в очите. Лъжеше я — той може би щеше да напусне, но не и тя.

Престори се, че приема обяснението му, и стана.

— Крайно време беше.

Лейтенантът също се изправи на крака. Карън видя как лявата му ръка посяга към ножа, закопчан на бедрото му. Никакви куршуми. Не и при това налягане.

Тя се обърна и забързано тръгна към стълбата, водеща към пристана. Стъпи на нея първа, без да изпуска от поглед противника си.

Той й кимна да слиза надолу. Ръката му се отмести от дръжката на ножа.

Карън бързо прецени. Системите за безопасност й бяха обяснени от Кортес. Всичко бе автоматизирано. За да проработи планът й, трябваше да бъде точна до част от секундата.

Бавно тръгна надолу по стълбата. Ролф я последва, без да се отделя много от нея — както обикновено.

Добре.

По средата на пътя Карън скочи от стълбата и се приземи с глухо тупване. Лейтенантът погледна надолу и се намръщи.

— Внимавай, по дяволите!

Карън се хвърли към стената и счупи с лакът предпазното стъкло. Пъхна ръка вътре и порязвайки пръстите си, посегна към лоста за ръчен контрол. Това бе предпазна мярка, с която се изолираха отделните нива в случай на наводнение.

Лейтенантът, който беше стигнал до средата на стълбата, прочете намерението в очите й и се отблъсна от парапета, за да падне върху нея.

Карън дръпна лоста. Завиха предупредителните сирени. Люкът се плъзна, за да се затвори.

Карън се изтъркаля настрани, защото лейтенантът прелетя през люка, като се целеше с крака в главата й. Но атаката му внезапно бе спряна.

Докато се изправяше, Карън видя, че виси от люка и хрипти. Вратът му бе прищипан от плъзгащата се врата. Затваряше се със сила, предвидена да издържи на водното налягане на дълбочина шестстотин метра.

Изхрущяха кости. По палубата плисна кръв.

Тя се извърна, когато обезглавеното му и все още треперещо тяло тупна на пода.

Пробяга няколко стъпки и повърна. Остана приведена, стомахът й се свиваше в спазми. Знаеше, че няма друг изход. „Убий или ще бъдеш убит“ — беше казал веднъж Джак.

И въпреки това…

Интеркомът в контролната кабина забръмча.

— „Нептун“, тук е Горната земя. Засичаме аварийно затваряне на люковете. Добре ли сте?