Джеймс Ролинс - Триъгълникът на дракона

— Мамка ти, Къркланд! Ще те видя да умираш, преди денят да е свършил.

Джак се ухили. „Продължавай с опитите, скапаняко.“ Понесе се нататък по каньона, като се плъзгаше покрай издатините. Прозвуча предупредителен сигнал. Каньонът завършваше със сляпа скала само на двадесет метра напред.

— Ох, мамка му…

Рязко завъртя дюзите в обратна посока, което предизвика протестен вой, и насочи носа право нагоре. Но това не беше достатъчно. Дъното на „Наутилус“ силно се удари в стената.

Предпазните колани се впиха в раменете му. Намести се обратно на седалката, натисна газта и започна да се изкачва право нагоре.

Компютърът подаде нов предупредителен сигнал. Акумулаторите започваха да се изтощават.

— Страхотно… просто страхотно…

Изкачи се до върха на стената, изправи подводницата и се понесе над възвишенията. Молеше се да има достатъчно енергия. Усетил движение от лявата си страна, Джак се обър-на и бе заслепен от ярка светлина. „Персей“ излетя от съседния каньон право към него. За да не бъде блъснат отстрани, Джак се извъртя, за да поеме удара с дъното. „Наутилус“ се разтресе жестоко и се завъртя на място — ударът бе попаднал в кърмата. Джак се опита да я стабилизира, но безуспешно. Подводницата удари хълма и заби нос в дебелия пласт тиня. Изпотен, с кънтящи уши, Джак се мъчеше да я измъкне. „Наутилус“ се освободи със стон на метал. Изправи подводницата и видя с периферното си зрение как „Персей“ рязко зави. Торпедната установка се завъртя към него.

Време беше да се маха!

Натисна педалите. Дюзите нададоха вой. Подводницата се разтресе, но не помръдна. Предната дюза се беше напълнила с пясък.

— Хайде, хайде…

Рязко даде заден ход и освободи дюзата. „Персей“ бързо се приближаваше, този път решен на всяка цена да не пропусне целта. — Готов ли си да умреш, Къркланд? Вече свободен, Джак натисна педалите. Нямаше време да избяга, затова се насочи право срещу противника си. Рискована игра, в която можеше да разчита единствено на малодушието на Дейвид. Прекалено близката експлозия можеше да повреди и неговата подводница.

Вместо да се отклони, „Персей“ продължи право по курса си.

Джак включи прожектора. Лъчът се заби в другата подводница и ослепи пилота й. В последния миг Спенглър зави настрани.

Джак се стрелна под него. За част от секундата мярна Дейвид, легнал по корем в издължената си стъклена капсула. След това „Персей“ изчезна.

Докато гледаше отстъплението му, Джак забеляза как торпедната установка се завърта. Към него се протегна огнен пръст.

— Ох, мамка му!

Замръзна на седалката. Най-близкият каньон бе прекалено далеч. Приближаващото торпедо се виждаше като зловеща точка на хидролокатора. Приведе се напред, сякаш така щеше да увеличи скоростта.

— Давай…

В ухото му се разнесе смях.

— Адиос, задник!

Джак разбра, че няма да успее да достигне каньона. Бързо се огледа и забеляза голяма скала на върха на хълма. Натисна рязко левия педал и се гмурна стръмно надолу към него.

— Самоубиваш ли се, Джак? Поне умри мъжки!

Погледът му се стрелкаше между торпедото и приближаващата скала. Прехапа устни. В последния миг изхвърли баласта и рязко изви дюзите. Подводницата удари с носа си тинестото дъно пред скалата — и отскочи.

Рязко изгубил тегло, малкият съд прелетя над скалата като гимнастик, полетял от трамплин.

Торпедото не можеше да направи това.

Огромната скала избухна под „Наутилус“. Взривът подхвана кърмата на подводницата и посипа осколки върху долната й част. Замаян, Джак се премяташе в кабината, докато пълнеше резервоарите с вода за баласт. Ударната вълна го отхвърли право към ръба на каньона.

Подобно на оловна тежест „Наутилус“ потъна в цепнатината.

Когато наближи дъното, Джак вдигна носа и задра скалната основа. Обхваналото го смесено чувство на облекчение и радостна възбуда не продължи дълго. Тъмните води отгоре просветляваха. Дейвид се втурна след него с по-бързата си подводница.

Джак погледна данните от хидролокатора. Някаква странна сянка се бе появила далеч напред. Неизвестността го накара да остави светлините включени. Трябваше му скривалище — при това бързо!

Плъзна се по плавната крива на каньона и забеляза аномалията. През каньона се протягаше скална арка — висок и тесен каменен мост.

Мина под него. Беше прекалено тесен, за да го скрие, но му хрумна идея. Намали скоростта и се спусна върху тинестото дъно.

Време беше да изравни неизвестните.