Джеймс Ролинс - Триъгълникът на дракона

Опита се да измъкне следващия камък. Зрението му се замъгли. Студът и въглеродният двуокис си казваха думата. Докато се мъчеше да остане в съзнание, манипулаторът замръзна. Дръпна лостовете. Нямаше достатъчно енергия.

Опита за последен път да се свърже по радиото. Капките енергия в акумулаторите щяха да му стигнат само за това.

— Някой чува ли ме? Чарли… който и да е…

Джак изстена и се свлече в ледената седалка. Никакъв отговор. Разтрепери се целият и не можеше да спре. Зачака. Дълбините изсмукваха и последната топлина от малката подводница. Зрението му отново се замъгли. Започна да изпада в безсъзнание и после да идва на себе си. Бореше се с всички сили, но океанът бе по-силен.

Последното нещо, което видя, бе някакво черно чудовище, спускащо се към него… и мракът го погълна. 10:21. Базата „Нептун“ Карън седеше в контролната станция в Ниво 1. С помощта на лоста се мъчеше да накара робота, наречен Хюи, да хване с манипулаторите подводницата на Джак. Наблюдаваше резултата от работата си на монитора. Щипците на робота се протегнаха и сграбчиха Титаниевите тръби на „Наутилус“.

След като се увери, че захватът е здрав, накара Хюи да тръгне назад към базата. Подводницата отначало сякаш се възпротиви, но след това бавно се размърда. Карън изтри потта от очите си.

— Хайде, Хюи. Можеш да го направиш.

Роботът с размерите на Фолксваген бръмбар продължи да отстъпва назад, като влачеше подводницата със себе си. Карън непрекъснато въртеше камерата му, за да избегне евентуални препятствия и същевременно да не изпусне Джак.

През акрилния купол виждаше как фигурата му се люлее безжизнено напред-назад от друсането по морското дъно. Ръцете му висяха, раменете бяха отпуснати. Дали бе в безсъзнание? Или мъртъв? Нямаше как да разбере, но не искаше да се отказва.

Погледът й се стрелкаше между монитора и часовника на стената. Дланите й бяха мокри от пот. Оставаха по-малко от два часа. Защо изобщо се надяваше, че ще успее? Гледаше как Хюи се тътри назад, помъкнал мъртвата подводница. Каквото и да ставаше, нямаше намерение да остави Джак навън.

Като се бореше с лоста, Карън продължи да влачи подводницата по дъното. За щастие пътят между обелиска и базата вече бе разчистен. Бяха махнати дори малките парчета от катастрофиралия самолет. Карън работеше с максималната безопасна скорост и се молеше за още малко време.

От високоговорителите се разнесе познат глас.

— Доктор Грейс, ако ме чувате, моля, отговорете.

Карън извика от радост и облекчение. Без да изпуска лоста за управление, включи със свободната ръка комуникационната система.

— Гейбриъл!

— Добро утро, доктор Грейс! Моля, изчакайте включване от „Дийн фатъм“.

На монитора Хюи най-сетне стигна до станцията. Карън намали скоростта му и внимателно изтегли подводницата. Наклони камерата, за да нагласи „Наутилус“ под входния люк на пристана.

— Карън!

— Миюки! Ох, слава Богу!

Преди приятелката й да отговори, се намеси друг глас. Беше корабният геолог — издаваше го силният му ямайски акцент.

— Доктор Грейс, времето е от жизнена важност. Свързахте ли се с доктор Кортес? Какво става?

Карън му разказа сбито случилото се в базата, докато изчакваше процедурата по изравняването на налягането. Той също й разказа събитията горе. Корабите напуснали мястото на катастрофата с максимална скорост и изоставили „Дийп фатъм“. След като се махнали, комуникацията се възстановила.

— Но защо бягат? — попита тя.

— Гейбриъл засече кодирана линия и успя да я дешифрира. Очевидно е задействана някаква предохранителна система, която да унищожи района. Явно не искат да рискуват и да оставят ресурсите долу в ръцете на чужда сила. Мястото ще бъде подложено на ракетна атака.

— Кога?

— Гейбриъл все още се опитва да разбере.

Карън внезапно се почувства отпаднала. Зави и се свят. От колко различни посоки смъртта щеше да се цели в тях?

— Какво става с Джак? — попита Чарли. Карън фокусира зрението си върху монитора.

— Опитвам се да го изтегля в станцията, но не знам дали ще успея. Роботът не може да повдигне подводницата толкова високо. Джак трябва да го направи сам, но мисля, че е останал без захранване.

— Ще накарам Гейбриъл да ви свърже с подводницата. Опитайте да го събудите.

— Добре.

Докато чакаше, Карън се наведе напред и погледна през прозорчето. Пристанът беше пълен с вода и вратите се плъзгаха настрани.

— Доктор Грейс, имате радиовръзка с „Наутилус“.