Нора Робъртс - Опасен огън

На три пъти тя беше сядала с намерението да му пише, защото изпитваше нужда да смекчи някак вината си за грубите, жестоки неща, които му бе казала. И трите пъти ядосано късаше листа. Както и да пренареждаше думите, те бяха неточни. Изостави писането и се вкопчи в надеждата, че Кийн пак ще се появи, че ще дойде поне още веднъж. Ако можеха да се разделят като приятели, без горчилка и тежки думи, Джоу би се примирила с раздялата. С тази мисъл тя съумя да се върне към обичайния си начин на живот с известно смирение. Репетираше, участваше в представленията, изпълняваше всекидневните си допълнителни задължения. И чакаше. Керванът на цирка се движеше към Чикаго.

В късния августовски следобед Джоу стоеше под кипящия като кошер купол. Голямата шатра бе пълна с репетиращи. Тя също, облечена в трико, тренираше с братята Бейрът. Ежедневните гимнастически упражнения значително й бяха помогнали да възстанови ръката си, да върне и поддържа подвижността й. Вече можеше да изпълнява много неща, без да усеща болка в пострадалото място.

— Чувствам се чудесно — каза на Раул, докато репетираха. — Наистина чудесно.

Направи бърза серия от премятания.

— Танцуването с крачка няма нищо общо с рамото ти — възрази наставнически Раул. — С акробатика във въздуха трудно ще го приведеш във форма.

— И рамото ми е добре — заяви Джоу и като доказателство се изви гъвкаво в мост назад и направи стойка на ръце. Наклони краката си под четиридесет и пет градуса и постави едното стъпало върху коляното на другия крак. — Ето, в идеална форма си е — обади се с главата надолу, после плавно се изви и застана на крака. — Силна съм като бик! — изтъкна наперено, след което направи два бързи отскока, завършили със задно салто.

Приземи се в краката на Кийн.

Водопадът от чувства, който я връхлетя, се отрази в широко отворените й очи, но това трая кратко, преди да се окопити и възвърне що-годе разклатеното си душевно равновесие.

— Аз не… Не знаех, че си се върнал.

Веднага съжали за празните, нищо неозначаващи думи, ала не й идваха други. Цялото й съзнание бе обзето единствено от дивия копнеж да се хвърли в обятията му. Чудеше се дали той не усеща това нейно желание, което сякаш се излъчваше от всяка пора на тялото й.

— Току-що пристигам — очите му останаха приковани в нея, а ръцете му висяха отпуснати встрани. — Това е майка ми — добави. Джоу едва сега премести поглед върху жената, която стоеше редом с него. — Рейчъл Лоринг, Джоувилет Уайлдър — представи ги той една на друга.

Ако бе видяла Рейчъл Лоринг в многохилядна тълпа, пак би познала, че е майката на Кийн. Имаше същите, но по-изящни черти. Веждите й бяха две разперени крила, извити в краищата, като на Кийн. Косата й бе мека и бухнала, сресана назад и откриваща нежния овал на лицето, без сребристи нишки, които да нарушават златното й съвършенство. Ала това, което потресе Джоу, бяха очите. И през ум не й бе минавало, че ще види някога други такива, като на Кийн. Същите. Златисти, зареяни и сякаш отнесени, едновременно с това изпитателни и зорки. Беше облечена семпло, в скромен, но добре скроен елегантен костюм, който говореше за вкус и богатство. Нямаше обаче в нея нищо от хладната сдържаност, която Джоу винаги бе приписвала на жената, взела сина си и напуснала Франк. Усмивката върху устните й беше мила и привлекателна.

— Джоувилет, такова хубаво име! Кийн ми е говорил за вас — тя протегна ръка и Джоу я пое, готова за бегло, безлично здрависване. Ала Рейчъл Лоринг постави дланта на другата ръка върху нейната и добави топло: — Кийн ми каза, че сте били много близки с Франк. Навярно бихме могли да си поговорим.

Доловеното в гласа й вълнение смути Джоу.

— Аз… Да… Щом желаете — заекна в отговор.

— Много бих желала — стисна тя отново ръката й, преди да я пусне. — Дали ще имате, време да ме разведете наоколо? — Придружи въпроса си с усмивка, при която на Джоу й стана още по-трудно да се държи резервирано. — Навярно има доста промени, откакто за последен път бях тук — забеляза Рейчъл Лоринг и се обърна към Кийн. — Сигурна съм, че Джоувилет ще се погрижи за мен. Нали, скъпа?

Без да дочака някой от двамата да й отговори, тя хвана Джоу под ръка и тръгна. Кийн остана на място и ги проследи с поглед.

— Познавах родителите ви — продължи Рейчъл. — Макар и не много добре, за съжаление. Те дойдоха същата година, когато аз си тръгнах. Но си спомням, че бяха великолепни артисти. Кийн ми каза, че сте наследили професията на баща си.