Нора Робъртс - Стъпки от огън

Пожарът започна с горещина, дим и светлина. Като свръхестествен звяр, проправяйки си път от утробата с нокти и зъби, той избухна за живот с крясък, който прерасна в оглушителен ропот.

И промени всичко за един великолепен миг.

Също като този звяр пожарът пропълзя по дървото и беляза с черните си, властни пръсти онова, което допреди малко беше чисто и светло.

Пожарът имаше очи — червени и всевиждащи, и разум, който бе толкова всепроникващ, така всеобхватен и могъщ, че запомняше всичко в орбитата си.

Той го виждаше като някакво живо същество — един позлатен, тъмночервен бог, който съществува само за да руши. Бог, който взема онова, което иска, без разкаяние, без угризения, без милост. С истинска пламенност и жар.

Пред него всичко падаше на колене — коленичещи молители, които го боготворяха, дори когато биваха изяждани.

Но той беше този, който го създаде. Така че той беше богът на огъня. По-силен от пламъците, по-хитър от топлината, по-зашеметяващ от дима.

Огънят не съществуваше, преди той да му даде живот.

Наблюдавайки го как приближава, той се влюби.

Светлината трепкаше по лицето му, танцуваше в омагьосаните му очи. Взе си една бира и се наслади на свежата й студенина в гърлото си, докато по кожата му се разливаше топлина.

В корема му се надигаше възбуда, а в мозъка — учудване. Възможностите проблясваха във въображението му, докато пожарът се катереше по стените.

Беше прекрасно. Беше опияняващо. Беше забавно.

Докато гледаше как пламъците идват към него, той се изпразни. И в този миг съдбата му бе предопределена, жигосвайки с печата си сърцето и душата му.

Балтимор, 1985

Детството на Катарина Хейл свърши през една августовска нощ, няколко часа след като „Ориоулс“ 1 1 Бейзболен отбор; означава също птица авлига, златен кос. — Б.пр. разбиха „Рейнджърс“ на стадиона „Мемориал“, ритайки тексаските им задници — както се изрази баща й, — с девет на едно. Родителите й бяха си взели една свободна вечер, нещо, което си позволяваха изключително рядко, за да заведат цялото семейство на мача, а това направи победата още по-сладка. Повечето вечери единият от тях, а най-често и двамата, прекарваха дълги часове в „Сирико“ — пицарията, получена в наследство от бащата на майка й. Там преди осемнадесет години родителите й се бяха срещнали, майка й била млада, трептяща от живот осемнадесетгодишна девойка — така разказва историята, — когато баща й, двадесет и две годишният Гибсън Хейл, влязъл важно, за да си вземе парче пица.

„Влязох за една пица — обичаше да казва той, — а получих италианска богиня.“

Баща й често говореше по този странен начин, но на Рина й харесваше да го слуша.

Десет години по-късно той също така придоби и пицарията, когато дядо й и баба й решиха, че е време да обуят своите обувки за пътешествия. Бианка, най-младата от техните пет деца и единствената им дъщеря, я получи заедно със своя Гиб, след като нито един от братята й не я пожела.

Цели четиридесет и три години „Сирико“ се намираше на едно и също място в балтиморската Малка Италия. Възрастта й надхвърляше годините на баща й, един факт, който я удивляваше. Сега нейният татко, който нямаше нито капка италианска кръв във вените си, управляваше ресторанта заедно с майка й, която пък бе италианка до мозъка на костите.

В „Сирико“ почти винаги беше препълнено и имаше много работа, но Рина не се оплакваше, когато трябваше да помага. По-голямата й сестра Изабела хленчеше, защото понякога я караха да работи в събота вечер, което й пречеше да излиза на срещи с момчета или приятелки. Но Бела се оплакваше почти през цялото време и от всичко.

Най-много я беше яд, че най-голямата им сестра Франческа си имаше собствена стая на третия етаж, докато тя все още спеше с Рина. Ксандър също си имаше собствена стая, защото беше единственото момче в семейството, макар и най-малкият.

Да живее в една стая с Бела беше хубаво, дори забавно, докато сестра й не навърши тринадесет и не реши, че вече е голяма, за да се занимава с нещо друго, освен да говори за момчета, да чете модни списания и да си играе с косите си.

Рина бе на единадесет и пет шести. Това пет шести беше съществено допълнение, защото означаваше, че само след четиринадесет месеца и тя щеше да стане на тринадесет. Напоследък това бе нейната най-пламенна амбиция, надвишаваща предишните й, като например да стане монахиня или да се омъжи за Том Круз.