Нора Робъртс: Стъпки от огън

През тази гореща и душна августовска нощ, когато бе на единадесет и пет шести, тя се събуди в тъмното от остри болки, които прорязваха корема й. Рина се сви на кълбо и прехапа устната си, за да спре стенанието, което напираше да излезе. В другия край на стаята, толкова далеч, колкото предполагаше новото положение на сестра й, която се интересуваше повече от дългата си коса, отколкото да бъде кака, се дочуваше тихото похъркване на Бела.

Рина потърка корема си, за да прогони болката, и си помисли за хот-дога, пуканките и бонбоните, които бе излапала по време на мача. Мама я предупреди, че ще съжалява, и ето, че пак позна.

Не можеше ли поне веднъж да сгреши?

Рина се опита да се помоли, както я учеха монахините, така че някои малки прегрешения да й бъдат простени. Но болката продължаваше!

Може би не беше заради хот-дога. Може би я болеше от удара, който Джоуи Пасторели й нанесе в корема. Но той си получи заслуженото заради това, че я удари, скъса блузата й и я нарече с едно име, което тя не разбра. Господин Пасторели и баща й се скараха много грозно, когато баща й отиде у тях, за да „обсъдят ситуацията“.

Чу ги как си викат един на друг. Баща й никога не повишаваше тон — е, съвсем рядко, когато беше много ядосан. На майка й се случваше по-често, тъй като бе стопроцентова италианка и имаше гореща кръв и огнен темперамент.

Но този път баща й направо крещеше на господин Пасторели. И я прегърна много силно, когато се върнаха вкъщи.

А после отидоха на мач.

Да не би пък да беше наказана, защото малко злорадстваше, че на Джоуи Пасторели ще му дърпат ушите? Или защото прие като нещо добро факта, че той я събори на земята и скъса блузата й, тъй като след това всички отидоха на мача и гледаха как авлигите размазаха рейнджърите?

Възможно ли бе да има вътрешни наранявания?

Знаеше, че човек може да получи вътрешни наранявания и да умре, бе видяла това в „Спешно отделение“ — един от любимите сериали на Ксандър.

Мисълта, че може да умре, предизвика силен спазъм, от което очите й се напълниха със сълзи. Рина понечи да стане от леглото — искаше да отиде при майка си, когато почувства нещо мокро между бедрата си.

Подсмърчайки от болка, объркана и засрамена, че може би се е подмокрила като някое бебе, тя се измъкна тихо от кревата и прекоси коридора към банята. Влезе в помещението с розови плочки и вана и вдигна тениската, с която спеше. На нея бяха щамповани „Ловците на духове“.

Когато видя кръвта по бедрата си, по тялото й преминаха горещи вълни. Ето на! Наистина умираше! Ушите й започнаха да звънят, обхвана я безсилно отчаяние. Когато следващият спазъм сграбчи корема й, тя отвори уста да извика.

И изведнъж разбра.

Не, не умираше. Не страдаше от вътрешен кръвоизлив. Просто беше получила първия си цикъл.

Мама й бе обяснила всичко — за яйцеклетките, за циклите и за това, че така се става жена. И двете й сестри всеки месец имаха цикъл, а също и майка й.

В шкафчето над мивката имаше „Котекс“. Мама й бе показала как да го използва, а един ден тя се бе заключила в банята, за да се упражнява. Рина се почисти и се опита да не бъде мамино детенце. Онова, което я притесняваше най-много, не бе кръвта, а мястото, откъдето идваше.

Но вече беше голяма, достатъчно пораснала да се погрижи за себе си, така както мама й каза. Това бяха естествени, женски работи.

Тъй като се разсъни, а и сега вече беше жена, Рина реши да слезе в кухнята и да си вземе малко джинджифилова бира. В къщата бе непоносимо горещо — татко наричаше тези дни от август „горещници“. Пък и имаше толкова много неща да премисли сега, когато вече й идваше. Взе чашата си, за да излезе навън и да седне на белите мраморни стъпала.

Беше съвсем тихо. Можеше да чуе как кучето на Пасторели лае ожесточено, сякаш някакъв болен старец кашля. Светлините на уличните лампи премигваха. Това я накара да се почувства като единствения човек на земята, който е буден. Всъщност беше единствената на света, която знаеше какво става вътре в тялото й.

Рина изпи питието и си помисли какво ще стане, когато след месец отново тръгне на училище. Колко ли от момичетата щяха да са получили своя месечен цикъл през лятото?

Сега щяха да започнат да й растат гърди. Тя погледна към гръдния си кош и се зачуди какви ли ще бъдат. Как ли щеше да се чувства? Човек не усеща как расте косата му, нито ноктите на ръцете, но може би чувства как растат гърдите му.

Странно, интересно.

Ако започнат да растат още сега, докато стане на тринадесет, вече щеше да има гърди.