Нора Робъртс: Стъпки от огън

Бела отново се разплака.

— Как можем да спим? Какво ще правим сега?

— Онова, което трябва. Ако не искате да спите, вървете да се измиете. Аз ще приготвя закуска. Вървете! Ще мислим по-добре, когато сме чисти и сити.

Тъй като беше трета по реда на раждането си, Рина винаги бе трета и за банята. Тя изчака, докато чу, че Фран излезе и влезе Бела. Тогава се измъкна от стаята си и почука на спалнята на родителите си.

Баща й вече се беше измил и косата му все още бе мокра. Беше се преоблякъл в чисти джинси и риза. Лицето му изглеждаше така, сякаш е прекарал лоша болест или грип.

— Сестрите ти са окупирали банята, нали? — той се усмихна леко, но усмивката не освети очите му както обикновено. — Можеш да използваш нашата този път.

— Къде е брат ти, Рина? — попита майка й.

— Заспа на пода.

— О! — тя прибра мократа си коса и я върза с лента. — Това е добре. Върви да си вземеш душ. Ще ти приготвя чисти дрехи.

— Защо пожарникарят влезе вътре, когато всички други си тръгнаха?

— Той е инспектор — отвърна баща й. — Ще се опита да открие какво се е случило. Пожарната дойде толкова бързо благодарение на теб. Пит и семейството му са живи и здрави пак благодарение на теб, и това е най-важното. А ти защо беше будна толкова късно, Рина?

— Аз… — тя почувства как по врата й започва да пълзи червенина, когато си спомни за кръвта. — Трябва да кажа нещо на мама.

— Аз няма да ти се карам.

Тя погледна към босите си крака.

— Моля те. То е лично.

— Ще можеш ли да нарежеш малко наденица, Гиб? — намеси се Бианка. — Ще сляза скоро долу.

— Добре, добре — той притисна очите си с ръце. Когато ги свали, погледна отново дъщеря си. — Няма да ти се карам — повтори и излезе от стаята.

— Е, какво има, което не можеш да кажеш на баща си? Защо го обиждаш в момент като този?

— Не исках да го… събудих се, защото… защото ме болеше коремът.

— Болна ли си? — Бианка се обърна и сложи ръката си върху челото й.

— Дойде ми.

— О! О, Боже! Момиченцето ми — Бианка я притегли към себе си и я притисна силно. Сетне се разплака.

— Не плачи, мамо.

— Няма, няма. Толкова много наведнъж! Моята малка Катарина. Толкова загуби, толкова промени. Детенцето ми, моята bambina — тя се отдръпна леко. — Тази нощ си станала жена и благодарение на това спаси човешки живот. Благодарни сме за онова, което остана и ще се справим със загубите. Много сме горди с теб.

После целуна Рина по двете бузи.

— Боли ли те още коремчето? — когато кимна, майка й я целуна отново. — Първо ще си вземеш един душ, а сетне хубава гореща вана в моята баня. Ще направя така, че да се почувстваш по-добре. Искаш ли да ме питаш нещо?

— Не, знам какво да правя.

Майка й се усмихна, но очите й останаха тъжни.

— Тогава върви да се вземеш душ, аз ще ти помогна.

— Мамо, не можех да кажа това пред татко.

— Разбира се. Всичко е наред. Това са женски работи.

Женски работи. Фразата я накара да се почувства специална, а топлата вана успокои болките й. Когато слезе долу, цялото семейство вече беше в кухнята. Баща й я погали нежно по косата и тя разбра, че вече е научил новината.

На масата цареше мрачна тишина, някакво уморено спокойствие. Изглежда Бела беше свършила сълзите си — поне за момента.

Рина видя как баща й хвана ръката на майка й и я стисна, преди да заговори.

— Ще трябва да изчакаме, докато ни кажат, че е безопасно. Сетне ще започнем да чистим. Не знам какви са повредите, нито колко време ще ни бъде необходимо, преди отново да отворим ресторанта.

— Сега ще бъдем бедни — устните на Бела отново трепнаха. — Всичко е загубено и разрушено, няма да имаме повече пари.

— Да не би да нямаш покрив над главата или храна на масата, или дрехи на гърба си? — остро я скастри Бианка. — Така ли ще се държиш, когато сме в беда? Само ще плачеш и ще се оплакваш?

— Тя плака през цялото време — подчерта Ксандър, докато си играеше с парче хляб.

— Не те питам, мога да видя и сама. Баща ти и аз сме работили всеки ден петнадесет години, за да направим „Сирико“ хубаво и желано място в този квартал. А моят баща и майка работиха, за да го построят, повече години, отколкото можете да си представите. Нали не е изгоряло семейството ни, а само една сграда? Значи ще я построим наново.

— Но какво ще правим? — започна пак Бела.

— Спокойно, Изабела! — прекъсна я Фран.

— Исках да кажа, какво ще направим първо? — оправда се сестра й.

— Имаме застраховка — Гибсън погледна към чинията си, сякаш бе изненадан, че в нея има храна. Но взе вилицата си и започна да се храни. — Ще я използваме, за да възстановим или да строим наново. Имаме спестявания. Не сме бедни — добави, като погледна строго средната си дъщеря. — Но ще трябва да бъдем икономични толкова време, колкото е необходимо. Няма да можем да отидем на морето за Деня на труда, както планирахме. Ако застраховката не е достатъчна, ще трябва да посегнем на спестяванията си или да вземем заем.