Нора Робъртс - Опасен огън

Нежният му глас съвсем я разстрои. Той сложи едрата си длан на бузата й тя се притисна в нея.

— Хайде пий — подкани я отново.

Джоу вдигна питието и глътна. Стаята се завъртя, после пак дойде на фокус. Тя изхлипа тихо и опря чашата до челото си.

— Кажи ми какво се случи там — наведе се над нея Бък, докато Кийн правеше от другата й страна временна, по-прилична превръзка.

Джоу свали чашата. Пое си дълбоко дъх и издиша бавно. Заговори уверено.

— Хамлет не се подчини и Джери повтори командата, ала пристъпи напред. Прекалено близко. Видях очите на Хамлет и разбрах. Трябваше да реагирам по-бързо. Трябваше по-внимателно да го следя. Беше глупава грешка.

Тя се вторачи в питието. Продължаваше мислено да се кори и обвинява.

— Ти застана между момчето и лъва — процеди през зъби Кийн.

Завърши превръзката, изправи се и отиде да си налее бренди. Така и не се обърна да погледне към нея. Джоу обидено го гледаше в гърба, после обърна очи към Бък.

— Как е Джери?

Бък повдигна чашата към устните й. Страните й бяха започнали леко да порозовяват.

— Пийт е с него. Оклюмал е, но ще се оправи.

Джоу кимна.

— Ще се наложи, предполагам, да прескоча до града за това тук — кимна към раната и върна чашата на Бък. Чудеше се как ли ще й се отрази опитът да стане на крака. Отново си пое дълбоко дъх и отправи поглед към Дафи. — Погрижи се да има готовност за влизане, като си дойда.

Кийн се извърна от прозореца. Лицето му бе застинало в твърд, мрачен израз.

— За влизане къде?

Отговорът на Джоу беше леден.

— В клетката — каза и отмести очи към Бък. — Ще трябва да направим една бърза репетиция преди вечерното представление.

— Не! — сепна я гласът на Кийн. В продължение на един дълъг миг те се гледаха втренчено със странна, неприкрита враждебност. — Днес повече няма да влизаш там.

Тонът му беше властен и заповеднически.

— Естествено, че ще вляза — отвърна Джоу, като се стараеше да не проличат обидата и ядът й. — И ако Джери иска да стане дресьор на лъвове, също ще влезе.

— Джоу е права — намеси се Бък и от своя страна се опита да разсее назряващата взривоопасна атмосфера. — Същото е като падането от кон. Чакаш ли да мине прекалено дълго време, преди да го яхнеш пак, значи няма да станеш ездач.

Кийн не сваляше очи от Джоу. Продължи, сякаш Бък не беше се обаждал изобщо.

— Няма да го позволя.

— Не можеш да ме спреш!

От негодувание тя скочи на крака. От рязкото движение ръката я заболя силно и това веднага се отрази в погледа й, както и на усилието й да изтърпи болката.

— Мога и още как — отпи дълга глътка от брендито Кийн. — Аз съм собственик на цирка.

Джоу стисна юмруци от тона му, от това невъзмутимо, безцеремонно използване на властта му. Нито веднъж, откакто го видя клекнал до нея в клетката, не бе проявил някакъв жест да я утеши, не бе направил нищо, за да я успокои. Тя имаше нужда да получи нежност и съчувствие именно от него. За да прикрие треперенето на гласа си, заговори тихо.

— Ала не сте мой собственик, господин Прескот. И ако проверите документите си за собственост, ще видите, че не притежавате нито лъвовете, нито реквизита. Аз съм ги купила и ги поддържам с моята заплата. Сключеният с мен договор не ви дава право да ми казвате дали мога, или не мога да репетирам с животните си.

Лицето на Кийн беше като изсечено от гранит.

— Нито пък дава на теб правото да се разпореждаш под купола без мое разрешение.

— Тогава ще се разпореждам на друго място — сопна се Джоу в отговор. — Но ще го направя! — натърти. — Ще работя още веднъж с лъвовете днес. Няма да рискувам загубата на месеци дресировка.

— Ала ще рискуваш живота си! — изфуча Кийн и тупна чашата върху шкафа.

— Теб какво те интересува? — викна тя, излязла от кожата си. Цялото й самообладание я напусна. Раните в душата й бяха дълбоки като тези върху плътта. Беше минала през страдание по-остро, отколкото изживя при загубата на родителите си. Повече от всичко желаеше да почувства ръцете на Кийн, които я прегръщат. Искаше отново да усети сигурността, която изпита, когато той я остави да изплаче мъката си по Ари в обятията му. — За теб аз нищо не означавам! — мяташе глава и косите й се пилееха.

В гласа й назряваше нервен пристъп и Бък сложи ръка на рамото й.

— Джоу… — предупреди я с ниския си, боботещ глас.

— Не! — дръпна се тя и продължи бързо: — Той няма право! Не можеш да ми се бъркаш в живота! — изстреля яростно към Кийн с горящи от възбуда очи. — Аз зная какво съм длъжна да правя! И ще го направя! За теб какво значение има? Не носиш отговорност, ако бъда разкъсана! Никой няма да те даде под съд!