Нора Робъртс - Опасен огън

Бързината беше от жизненоважно значение. Колкото по-дълго допуснеше лъвът да остане след другите на арената, без да й се подчинява, толкова по-дързък щеше да става. И по-опасен. Засега все още не бе разбрал в какво безизходно положение я държи.

— Вън, Хамлет! — повтори тя и подсили заповедта си с изплющяване на камшика.

Той скочи от пиедестала. Стомахът й се преобърна. Лъвът се колебаеше. Джоу напрегна всеки мускул и отново повтори командата. Звярът изглеждаше объркан и тя знаеше, че това можеше да се окаже нейно предимство или проклятие. Объркан, той можеше да скочи или да се оттегли. Пръстите й се разтрепериха и вкопчиха в дръжката на камшика. Лъвът пристъпяше неспокойно и я наблюдаваше.

— Хамлет! — повиши глас Джоу, като рязко разчлени всяка сричка. — Излез навън!

Към думите добави жест с ръка, който използваше, когато лъвовете още не бяха напълно свикнали с изричаните на глас заповеди.

Сякаш неочаквано сблъскал се с преграда, Хамлет отпусна опашка и се отправи с мека походка към тунела. Преди решетката да се затвори напълно, Джоу рухна на колене. Тялото й започна да се тресе като последствие от изживяния шок. Не бяха минали и пет минути, откакто Хамлет отказа да се подчини на Джери, а всички мускули я боляха, сякаш ги бе напрягала с часове. За момент зрението й се замъгли. Тръсна глава, за да се оправи, и тогава видя Кийн, клекнал на земята до нея.

Чу го да ругае, докато късаше раздрания ръкав на блузата й и го свличаше от ръката й. Изстрелваше някакви въпроси, но тя само клатеше глава и поемаше въздух на големи глътки. Успя да фокусира погледа си върху него. Очите му бяха необикновено тъмни и приковани в лицето й.

— Какво? — чуваше гласа му, ала не долавяше смисъла на думите.

Той изруга пак, достатъчно остро, за да проникне до помраченото й съзнание. После я изправи полека на крака и внимателно я вдигна на ръце.

— Недей… — умът й се опитваше да си пробие път през мъглата. — Нищо ми няма.

— Млъквай! — процеди Кийн дрезгаво и я изнесе от клетката. — Просто мълчи.

Понеже говоренето й струваше усилия, Джоу се подчини. Затвори очи. В главата й нахлу смесица от възбудени гласове. Ръката й гореше от болка, но това я успокои. Щеше да се уплаши, ако беше безчувствена и не усещаше. Ала още нямаше смелостта да погледне раната. Достатъчно беше, че бе жива.

Когато отново отвори очи, видя, че Кийн я внася в административния фургон. При врявата от съпровождащата ги шумна глъч Дафи се показа от кабинета си и тръгна насреща им.

— Какво, по дяволите… — започна, но млъкна и лицето му пребледня под многобройните ситни бръчки. Спусна се към тях, докато Кийн я настаняваше в един стол. — Колко е зле? — попита.

— Още не зная — измърмори в отговор Кийн. — Донесете кърпа и аптечката за първа помощ.

Бък, който ги следваше, вече носеше нужното. Подаде му нещата, отвори един шкаф и взе бутилка бренди.

— Не е толкова страшно — успя да пророни Джоу. Тъй като гласът й прозвуча донякъде стабилно и не трепереше, тя събра смелост и погледна надолу. Кийн горе-долу я беше превързал с остатъците от ръкава. Макар направената надве-натри превръзка да бе намалила кървенето, по ръката й още се стичаха струйки и всичко около раната беше твърде омазано, за да се разбере какви са пораженията. Започна да й се повдига.

— Откъде знаеш? — процеди Кийн и се зае да почисти мястото. Изстиска хавлиената кърпа в легена, който Бък беше оставил до стола.

— Вече не тече така силно — превъзмогна Джоу гаденето.

Съзнанието й бе започнало да се прояснява и тя дори намери сили да се намръщи на тона му. Той почувства вторачения й поглед и вдигна глава. В очите му имаше такава ярост, че тя се дръпна назад.

— Стой мирно! — заповяда Кийн грубо и отново насочи вниманието си към ръката й.

Лъвът й беше нанесъл кос удар, приплъзнал се в долната част на рамото, ала дори и при това положение имаше четири дълги и дълбоки резки. Болката беше пронизваща и Джоу стисна зъби. От безцеремонността на Кийн й стана още по-зле, обаче отчаяно се стараеше да не показва видима реакция нито на едното, нито на другото. Но против волята й я нападнаха последиците от преживяния страх. Прииска й се да бъде прегърната и приласкана, галена и утешавана от ръцете, които се грижеха за раната й.

— Ще се наложат шевове — обади се Кийн, без да я погледне.

— И инжекция против тетанус — добави Бък, като й подаде щедра доза бренди. — Изпий това, мила. Ще ти помогне да дойдеш на себе си.