Нора Робъртс - Опасен огън

— Изглежда нямам голям избор.

— Никакъв — поправи го Джоу.

Прегърна го през врата и наклони главата му към устните си. Целувката й беше трескаво нетърпелива. Както бяха притиснати един до друг, бавно се наведоха към килима. Един дълъг, дълъг миг устните им бяха слети и говореха на език, който бе твърде сложен, за да се изрази с думи. После, сякаш за да се убеди, че тя бе истинска, той плъзна ръка по познатите, жадувани извивки на тялото й.

— Защо ли съм си мислил, че бих могъл да живея без теб? — прошепна и устата му отново се впи отчаяно в нейната. — Бъди сигурна, Джоу, бъди сигурна… — гласът му бе станал хрипкав от вълнение. — Никога няма да те пусна да си идеш. Искам всичко от теб.

— Прегърни ме по-силно. Целуни ме пак — отрони настоятелно тя. — Целувай ме още.

Не знаеше дали сладостният стон беше неин, или негов. Не бе подозирала, че една целувка може да бъде така дивно вълнуваща, толкова неудържимо възбуждаща. Не, помисли си, тръпнеща от съзнанието, че Кийн я обича. Той не иска всичко, той го дава.

— Оставям нещо в миналото — обади се Джоу, когато устните им се откъснаха изнемощели, — и го заменям с друго, безкрайно по-важно. — Зарови лице на гърдите му. — Когато разбереш колко те обичам, тогава ще ти стане ясно.

Кийн се отдръпна и прикова поглед в нея. Понечи да каже нещо, но от устните му се отрони само името й. Не беше звук, а въздишка. Тя се усмихна и го погали по бузата.

— Ако има някаква възможност, ако съществува начин за компромис… — подзе той.

— Не — поклати глава Джоу, спомнила си думите на майка му. — Понякога няма място за компромиси. Обичаме се достатъчно един друг, за да ни е нужен. Моля те, не мисли, че правя жертва. Не е така. — Усмихна се леко и потърка с длан наболата четина на брадата му. — Не съжалявам за нито един миг от живота си. Не съжалявам и да го променя. Нали ми даде цирка, така че той винаги ще бъде част от мен. — Усмивката й се стопи и очите й станаха сериозни. — Ще ми принадлежиш ли, Кийн?

Той хвана ръката й и я притисна към устните си.

— Вече ти принадлежа. Обичам те, Джоувилет. Цял живот ще те обичам.

— Не е достатъчно дълго — каза тя. — Искам повече. Искам вечно.

Бавно, с нарастваща страст ръцете му се плъзнаха по тялото й. Без да бърза, разкопча едно по едно копчетата на блузата. Устните му се долепиха до шията й и тръгнаха надолу към нежната падинка между гърдите.

Дъхът й секна от тази ласка, от усещането на тази нова близост.

— Трепериш — прошепна Кийн и устните му отново намериха нейните. После я взе в обятията си. — Харесва ми, че мога да те накарам да тръпнеш в ръцете ми. От толкова време исках да съм с теб, да те прегръщам, просто да те прегръщам. Не помня дали е имало миг, в който да не съм го искал.

С доволна въздишка Джоу се сгуши в него.

— Кийн… — промълви.

— Ъ-ъ?

— Ти не ми отговори.

— За кое? — целуна той затворените й клепачи и зарови пръсти в косата й.

Тя отвори очи. Веждите й се извиха въпросително.

— Ще се ожениш ли за мен, или не?

Кийн се разсмя, претърколи я на гръб и запечата бавна, дълга целувка върху устните й.

— Утре достатъчно скоро ли е?

© 1983 Нора Робъртс

© 2001 Елена Кънчева, превод от английски

Nora Roberts

Untamed, 1983

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Редакция: maskara, 2009

Издание:

Нора Робъртс. Опасен огън

Редактор: Людмила Харманджиева

Оформление на корицата: Кръстьо Кръстев

ИК „Коломбина прес“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15556]

Последна редакция: 2010-02-17 16:00:00