Нора Робъртс - Опасен огън

Най-сетне спектакълът свърши и тя застана до задния изход, като се чудеше дали да чака, или да отиде във фургона му. Олекна й и едновременно я обзе тревожно притеснение, когато ги видя и двамата да приближават.

— Джоувилет — заговори първо Рейчъл и я хвана за ръцете. — Ти беше прекрасна и изумителна! Разбирам защо Кийн казва, че имаш дива, неопитомена красота.

Джоу слисано го погледна, ала срещна безстрастните му кехлибарени очи.

— Радвам се, че ви е харесало.

— О, не мога да ти опиша колко! Този ден ми навя някои много скъпи спомени. Разговорът ни следобед също бе от голямо значение за мен. — Наведе се и за изненада на Джоу я целуна. — Надявам се отново да те видя. Отивам да се сбогувам с Дафи, преди да ме откараш, Кийн — продължи тя. — Ще те чакам в колата. Довиждане, Джоувилет.

— Довиждане, госпожо Лоринг — Джоу я изпроводи известно време с поглед, после се обърна към Кийн. — Тя е чудесен човек. Кара ме да се срамувам.

— Не е нужно — той пъхна ръце в джобовете си, без да сваля поглед от нея. — Двамата с теб сме имали причини за негодувание, но и двамата сме грешали. Как ти е ръката?

— А-а — несъзнателно пипна мястото Джоу. — Добре е. Белезите едва личат.

— Хубаво.

Последва мълчание. Тя усети как смелостта я напуска.

— Кийн — подзе Джоу и се застави да го погледне право в очите. — Искам да ти се извиня за ужасния начин, по който се държах след злополуката.

— Веднъж вече ти казах — заяви той сухо, — че не ми трябват извинения.

— Моля те — потисна тя гордостта си и докосна ръкава му. — Твърде дълго го държа в себе си и то ме измъчва. Не мисля всички онези неща, които ти наговорих — додаде бързо. — Надявам се да ми простиш.

Не беше убедителното извинение, каквото си беше наумила, ала само толкова успя. Изразът му не се промени ни най-малко.

— Няма нищо за прощаване.

— Кийн, моля те! — сграбчи го за ръката Джоу, когато той се обърна да си тръгне. — Не ме оставяй с чувството, че не си ми простил. Зная, че изрекох ужасни неща. Имаш пълното право да ми се сърдиш, но не можеш ли… Не може ли отново да бъдем приятели?

Нещо трепна върху лицето му. Кийн вдигна ръка и я докосна с опакото на дланта по бузата.

— Имаш навика да ме поставяш в трудно положение, Джоувилет — свали ръката си и я пъхна в джоба. — Оставил съм нещо за теб при Дафи. Желая ти щастие.

Отдалечи се, а тя остана онемяла, поразена от безвъзвратната окончателност на тона му. Гледа след него, докато не изчезна от поглед.

Не чувстваше нищо от това, което си бе представяла. Нямаше нищо. Нито болка, нито сълзи, нито отчаяние. Не беше подозирала, че едно човешко същество може да бъде толкова празно и все още живо.

— Джоу — приближи се с тромавата си походка Дафи и й подаде дебел плик. — Кийн ти остави това.

После продължи по-нататък, за да се погрижи всички окъснели и размотаващи се наоколо местни жители да бъдат проводени извън лагера.

Всички чувства я бяха напуснали. Хвърли отсъстващ поглед на пакета в ръката си и унило се отправи към фургона. Влезе и без желание отвори обемистия плик. Остана права, докато вадеше съдържанието му. Отне й известно време да проумее юридическата терминология. Два пъти препрочете множеството документи, преди да седне.

Дава го на мен, гледаше вцепенено, като още не можеше да схване значението на случилото се. Той ми дава цирка.

Летището гъмжеше от хора и оживена смесица от звуци. Почти изгубила се сред тази суматоха, Джоу си пробиваше път сред тълпата с надеждата да се добере до такси. Отначало само зяпна при вида на обилния сняг, който валеше навън, досущ като глуповато втрещил се зрител, който за първи път вижда гълтача на саби. После взе да му се радва, макар да трепереше под кадифеното палто, което специално бе купила за пътуването. Градът беше красиво побелял под снежната пелена, която продължаваше да се сипе, и отвлече временно ума й от целта на предприетото пътешествие. Никога не беше идвала на север толкова късно през годината. Чикаго през ноември й се стори вълнуваща гледка.

След като беше поотминал първоначалният шок, тя узна, че Кийн й бе предоставил не само цирка, но и свързаните с него задължения. Почти веднага трябваше да се започне подписването на нови договори. Джоу се зарови в купища писмена работа, принудена в значителна степен да разчита на опита на Дафи, докато същевременно й се налагаше да полага сериозни усилия за възстановяване на душевното си равновесие. След приключването на сезона десетина пъти направи опит да се свърже с Чикаго. Всеки път затваряше телефона, преди да набере докрай номера на Кийн. Реши, че бе по-разумно да се види с него лично. Отложи пътуването с няколко седмици, заради сватбата на Джейми и Роуз.