Нора Робъртс - Опасен огън

— Прекрасно е, нали? — ясният й глас прелетя от край до край и отекна под купола. — И не е безлюдно. Те винаги са тук — артистите, зрителите, животните. — Тръгна към манежа. — Знаеш ли какво е това? — разпери в кръг ръце. — Това е вечно, неостаряващо чудо в променящия се свят. Без значение какво става навън, то е тук. Но пътуващите циркове като нашия са най-уязвими, оставени сме на благоволението на слоновете, в ръцете на механиците, подвластни сме на чувствата и настроенията на тълпата. Ала шест дни от двадесет и девет седмици ние правим чудеса. Сътворяваме своя свят на разсъмване, който изчезва с настъпването на нощта. Това също е част от вълшебството. Тя изчака Кийн да се приближи. — Палатките изникват на голото място, лъвове и слонове шестват по главната улица. Ние никога не остаряваме, защото всяко следващо поколение ни преоткрива отново. — Тя стоеше тъничка и изящна в кръг светлина. — Животът тук е фантастичен и вълнуваш. Но също и труден. Локви и кал, часове напрежение, схванати мускули, ала когато приключиш изпълнението си и те обземе онова чувство, че си нещо различно и по-особено, то нищо друго в света не може да се сравни него.

— Затова ли го правиш? — попита Кийн.

Джоу поклати глава.

— Всичко е само част от едно общо, голямо нещо. Всеки от нас има своите причини, предполагам. Задавал си ми този въпрос и преди. Не съм сигурна дали бих могла да ти обясня. Може би го правим, защото всички ние вярваме в чудеса. — Тя се завъртя и светлините проблеснаха в косата й. — Прекарала съм тук целия си живот. Зная всеки трик, всеки номер. Наясно съм как бащата на Джейми напъхва двадесет клоуна в двуместна кола. Ала всеки път, когато го видя, се смея и вярвам. Не е само възбудата, Кийн, а тръпката на вълнуващото очакване. Да знаеш, че предстои да видиш най-голямото или най-малкото, най-бързото или най-високото.

Джоу изтича в центъра на манежа и разпери ръце.

— Дами и господа! — вирна глава и обяви с възторжен, приповдигнат тон. — За ваша радост и удивление, за ваш късмет и изумление, ще сте свидетели за първи път в Америка на такова невиждано изобилие от огромни, могъщи дебелокожи, в поразително хореографско изпълнение под ръководството на великолепната Сирина! — Тя се засмя и с привично движение отметна косите си на гърба. — Танцуващи слонове — каза, радостна, че той се усмихва. — А пък да чуеш клоуна в представленията на открито, когато започне речта си. Елате насам! Още, още по-близо! — Джоу сви и размърда примамващо пръсти. — Вижте повелителката на змиите, смайващата Серпентина и нейните чудовищни, ужасяващи влечуги! Гледайте как това красиво, младо момиче омагьосва смъртоносната кобра! Вижте я в прегръдката на страшилището, грамадната боа! Не изпускайте единствената възможност да видите невероятното по рода си укротяване на отровни, подли и коварни змии!

— Мисля, че Бейби може да те даде под съд за клевета.

Тя се разсмя и застана в средата на арената.

— Да, ама когато зрителите видят дребничката Роуз с боата удушвач около врата й, разбират, че си е заслужавало парите. Ние им даваме това, за което идват — ярки багри и блясък, развихрено въображение, невероятни зрелища. Вълнение. Възторг. Нали видя публиката, когато Вито изпълнява номера си върху високо опъната жица без предпазна мрежа?

— Мрежата ми се струва слаба защита, когато балансира на повече от тридесет метра височина. — Кийн пъхна ръце в джобовете си и се намръщи. — Рискува живота си всеки божи ден.

— Същото прави и полицаят, и пожарникарят — отвърна тихо Джоу и постави ръце на раменете му. Повече от всякога бе необходимо да го накара да разбере мечтата на баща си. — Зная за какво говориш, Кийн, но трябва да ни разбереш. Опасността е присъща, тя съпровожда много от номерата. Ние чуваме как публиката затаява дъх, когато Вито прави задно салто върху въжето. Щяха да са впечатлени дори и да имаше мрежа, ала нямаше да са ужасени.

— Трябва ли да бъдат?

Сериозният й израз се разведри.

— Ами да! Те имат нужда да бъдат ужасени, очаровани, омагьосани. Включено е в цената на билетите. Това е един свят, състоящ се само от превъзходното, ненадминатото, неповторимото! Ние изпробваме пределите на човешката дързост и с всеки изминал ден те се променят, отдалечават. Знаеш ли колко време е било нужно, докато за първи път бъде изпълнено тройно превъртане на трапеца? А сега е нещо почти обикновено — очите й заблестяха вдъхновено. — Един ден някой ще направи четворно превъртане. Ако днес на този ринг стои човек и жонглира с три горящи факли, то утре някой друг ще го прави, докато язди върху гърба на препускащ кон, а пък по-нататък цяла група ще си ги подхвърлят, докато висят на трапеца. Нашата работа е да правим невероятното, а после, когато сме го постигнали, да направим и невъзможното. Толкова е просто.