Нора Робъртс - Опасен огън

— По-скоро тя се справяше с него — промърмори Дафи.

Раул качи с още пет и Кийн се отказа.

— За мен не раздавай следващия път — каза, стана и се отправи към вратата.

Джейми седна на неговия стол, а един от братята Грибалти зае празното място на Джоу. Джейми вдигна любопитство оставените от Кийн карти. Бяха пет поредни до вале. Той се навъси замислено с поглед в хлопналата се врата.

Джоу се разхождаше навън в топлата нощ. Небето бе обсипано със звезди и тя отново си представи колко красиви бяха фойерверките тази вечер, когато политаха високо и се смесваха със звездите, взривяващи се в многоцветни искрящи светлини. Макар вече да се предусещаше зараждането на новия ден, Джоу продължаваше да чувства магията на нощта, която витаеше във въздуха. Не й се прибираше, пък и още съвсем не й се спеше, затова се отправи към Голямата шатра.

— Здравей, красавице.

Тя присви очи и се взря в тъмнината. Едва различи някакъв силует.

— О, Боб, ти ли си? — позна бързо новака. Спря и се усмихна. — Отскоро си при нас, нали?

Той се приближи.

— Три седмици съм тук.

Беше млад, някъде около нейната възраст, реши Джоу. Набит и едър, с остри черти на лицето. Точно него беше гледала тази сутрин как Меги го обля с душ от хобота си.

Тя пъхна ръце в джобовете на късите си панталони и продължи да се усмихва. Мъжът, изглежда, си мислеше, че този срок го прави ветеран.

— Как ти се струва работата със слоновете?

— Бива. Харесва ми да вдигаме шатрата.

Джоу го разбираше.

— На мен също. Там играят карти — махна с ръка към кухненската палатка. — Можеш да отидеш, ако искаш.

— С теб ми е по-хубаво.

Той пристъпи по-близо и я лъхна миризма на бира. Празнува, помисли си тя.

— Добре, че утре е понеделник — каза. — Никой от нас няма да е във форма за каквато и да било работа. А ти май трябва да си лягаш. Или да пийнеш кафе.

— Хайде да идем в твоя фургон — залитна леко Боб и я хвана за ръката.

— Не. Отиваме в кухнята — каза Джоу твърдо и тръгна нататък.

Опитите му да я сваля не я безпокояха. Стояха недалеч от кухненската палатка и ако извикаше, десетина мъжаги щяха да му налетят. Но тя тъкмо това се стараеше да избегне.

— Искам да съм с теб — не млъкваше той, като заваляше думите и я задърпа в обратна посока. — Толкова си хубава в клетката с ония лъвове. — Обви ръце около нея, ала Джоу усети, че бе по-скоро, за да запази равновесие. — Ще ми се някоя красавица от време на време.

— Ще нахраня с теб лъвовете си, ако не ме пуснеш — закани се тя.

— Бас държа, че си като дива котка — изфъфли Боб и се наведе, протегнал напред устни.

Въпреки че търпението й се изчерпваше, Джоу изтърпя целувката, която попадна някъде край ухото й. Ръцете му обаче се нацелиха по-добре и я сграбчиха за стегнатото обло дупе. Тя кипна и го блъсна силно, но той вече бе намерил опора в нея. С бързо движение Джоу замахна и го удари с юмрук в челюстта. С тих вик на изненада Боб рухна тежко на земята.

— Е, повече нищо не може да се направи за избавлението ти — отбеляза Кийн зад гърба й.

Тя бързо се обърна, оправи косата си и изпръхтя ядосано. Предпочиташе да няма свидетели. Дори в тъмното успя да забележи, че беше бесен. Несъзнателно пристъпи и застана между него и младежа на земята, който седеше, опипваше челюстта си и разтърсваше глава, сякаш да прогони пищенето в ушите си.

— Той… Боб просто се е разгорещил повече от нужното — рече неуверено Джоу и възпиращо сложи длан на ръката му. — Попрекалил е с празнуването.

— Аз също се чувствам малко разгорещен! — заяви Кийн и понечи да я отстрани, ала тя се вкопчи по-здраво.

— Недей, Кийн, моля те.

Той я изгледа свирепо.

— Джоу, би ли изчезнала, за да се разправя с този?

— Добре, но първо ме чуй — мярналото се в очите й пламъче изглежда го разяри още повече, тъй че тя продължи сериозно: — Кийн, моля те, не го закачай. Нищо не ми е направил.

— Само те нападна! — прекъсна я той.

Едва се сдържаше да не я бутне настрани и да сграбчи за яката нещастника, който още седеше на земята.

— Боб всъщност повече се подпираше на мен. Нещо с равновесието не е наред — в гласа й отново се прокраднаха развеселени нотки. — Само се опита да ме целуне — продължи да обяснява, като мъдро пропусна спомене за ръцете му. — Пък и аз май го ударих по-силно, отколкото трябваше. Той е новак, Кийн, не го уволнявай.

Той я изгледа втрещено, после избухна:

— Това е последното, което ми минава през ум за тоя тук!

Джоу се усмихна, неспособна да се сдържа повече.