Нора Робъртс - Опасен огън

— Разбира се, няма да доведем нещата до съд при положение, че си получим стоката. Това, обаче, не решава вашия проблем.

— Моят проблем ли? — изфуча Карлсън, а Джоу беше зяпнала от нескрито възхищение. — Аз нямам никакъв проблем. Ако мислите…

— О, не, господин Карлсън, имате, макар да съм убеден, че нарушаването на закона от ваша страна не е било умишлено.

— Нарушаване на закона? — повтори Карлсън слисано и изтри длани в панталоните си.

— Съхраняване на експлозивни материали без разрешително — поясни Кийн. — Освен ако, разбира се, сте си извадили такова след покупката на складовото помещение.

— Ами, не, аз такова…

— Точно от това се опасявах — сбърчи съчувствено вежди Кийн. — Видите ли, в параграф шести от раздел пети на Правилника за дребния бизнес се казва, че всички лицензи, разрешения, удостоверения и пълномощни не подлежат на преотстъпване и прехвърляне. Правото на лицензи, разрешения, удостоверения и прочие се издава след писмена молба от настоящия собственик. Нотариално заверена, естествено. — Кийн изчака малко, за да позволи на Карлсън да схване казаното. — Ако не греша — продължи спокойно, — санкциите са доста тежки в този щат. Разбира се, присъдите зависят от…

— Присъдите? — Карлсън пребледня и взе да попива врата си с носна кърпа.

— Вижте, ето какво ще ви посъветвам — усмихна се с разбиране Кийн. — Докарвате фойерверките тук и по този начин ги махате от ваша територия. Няма защо да привличаме закона за такова нещо. Едно недоглеждане е, в крайна сметка. И двамата сме бизнесмени, нали така? — Твърде притеснен, за да забележи иронията, Карлсън кимна. — Бяха петнадесет за доставката, нали? — Карлсън пъхна носната кърпа обратно в джоба си и без колебание кимна отново. — Чудесно. Ще ви платя при получаването. Радвам се, че можах да ви помогна.

Отдъхнал си, Карлсън се отправи към пикапа. Джоу успя да запази сериозен израз, докато той запали и потегли извън лагера. Пийт и Дафи едновременно заквичаха в неудържим кикот. Тупаха се по коленете и се превиваха от смях.

— Всичко това вярно ли е? — попита тя и дръпна Кийн за ръкава.

— Кое да е вярно? — наблюдаваше той с леко повдигната вежда врявата, която го заобикаляше.

— Параграф трети от раздел пети на Правилника за малкия бизнес — цитира Джоу.

— Никога не съм го чувал — отвърна благо Кийн, с което хвърли Пийт в нов истеричен пристъп.

— Измислил си го — удиви се тя. — Съчинил си всичко!

— Така излиза — не оспори той.

— Най-гладкото хързулване, което съм виждал от години — изтъкна Дафи и шляпна бащински Кийн зад врата. — Синко, готов си да влезеш в бизнеса.

— Аз съм си вътре — засмя се Кийн.

— Точно адвокат ни е бил нужен винаги — вметна Пийт и бутна шапката си още по-назад върху тила. — Знам къде отиваме довечера. Отбийте се в кухненската палатка след представлението, шефе. Ще се играе покер. Хайде, Дафи, трябва да разправим всичко това на Бък.

Те тръгнаха, а Джоу разбра, че Кийн бе официално приет. Преди той беше законният собственик, но смятан просто за външен човек. Сега бе станал един от тях. Вдигна лице към него.

— Добре дошъл.

— Благодаря.

Беше ясно, че добре разбира недоизказаното.

— Ще се видим по време на играта — добави и леката й усмивка се разшири. — Да не си забравиш парите.

Понечи да си тръгне, ала Кийн я спря. Придърпа я към себе си.

— Джоу — подзе, като я учуди с внезапната сериозност на погледа си.

— Да?

Той се поколеба за миг, после поклати глава.

— Нищо, няма значение. Ще се видим по-късно. — Потърка бузата й с кокалчетата на ръката си, после се обърна и отдалечи.

Джоу безизразно разглеждаше картите в ръката си. От първото раздаване й се бяха паднали четири купи, като й липсваше само една за флош, и сега чакаше някой да отвори играта. Вдигна очи и спокойно обходи с поглед масата. Дафи димеше с пурата си, видимо неразтревожен от топящата се купчинка чипове пред него. Пийт преживяше дъвката си точно толкова безразлично. До него седеше Ейми — жената на гълтача на саби, после Джейми, сетне Раул. Непосредствено до Джоу беше Кийн, който, както и Пийт, непрекъснато печелеше.

Мизата нарастваше. Чиповете потропваха върху масата. Джоу изчисти една карта и със задоволство видя, че вместо спатията получава пета купа. Плъзна я до другите, без да й трепне окото. Франк я беше учил на играта. Преди втория кръг от наддаването Джейми събра с негодувание картите си.

— Изобщо да не бях сядал на мястото на Бък — рече намръщено, когато Пийт вдигна залога.