Нора Робъртс - Опасен огън

Той я хвана за рамото и прибра с ръка разпуснатите й коси.

— Чух, че се размърда — каза най-непринудено и се взря в лицето й.

— Какво правиш тук?

— Кафе — отвърна Кийн и продължи да я оглежда загрижено. — Поне до преди малко. Ти как си?

— Добре съм — вдигна тя разсеяно ръка към слепоочието си. — Нещо се чувствам като замаяна. Изглежда съм прекалила със спането. Досега не ми се е случвало.

— Дадох ти приспивателно хапче — каза небрежно той. Прегърна я през рамо и я поведе към кухнята.

— Хапче ли? — премига Джоу. — Не си спомням да съм пила никакво хапче.

— Беше във водата, която ти дадох — върху печката чайникът започна пронизителното си пищене. Кийн го изключи и доправи кафето. — Питаех съмнения, че ще го изпишеш доброволно.

— Не, нямаше — отвърна тя с известно раздразнете. — Никога през живота си не съм взимала приспивателни.

— Е, снощи го направи — той й подаде чашката. — Изпратих Джери да го донесе, докато ти беше в клетката с Ари. — Кийн й хвърли бърз поглед. — Не изглежда да ти е навредило. Отгърмя на мига. Отнесох те в спалнята, смених ти дрехите и…

— Смени ми…

Чак сега Джоу осъзна, че бе облечена само в една тънка бяла нощница. Посегна неволно към горното копче, закътано точно над гърдите й. Колкото и да се напрягаше, не можа да си спомни нищо друго, освен че бе заспала в ръцете му.

— Едва ли би прекарала удобно нощта в онзи костюм — отбеляза той. Отпи с удоволствие от кафето и се подсмихна. Тя все така държеше ръка на гърдите си.

— Не ми липсва опит в събличането на жени на тъмно.

Джоу свали ръката си. Жестът съдържаше и яд, и гордост, и високомерие. Погледът му се смекчи.

— Ти имаше нужда от един здрав сън, Джоу. Изглеждаше изтощена.

Без да отговори, тя поднесе кафето към устните си, обърна се и отиде до прозореца. Видя само празните отъпкани площадки. Трябва наистина да бе спала дълбоко, щом не бе усетила вдигането на лагера.

— Всички потеглиха, освен няколко работника и камиона с генератора. Ще тръгнат, когато не ти е нужно повече захранване.

Джоу почувства непреодолима слабост. На няколко пъти предната вечер бе губила самообладание, което винаги бе било присъща нейна черта. И всеки път именно Кийн се бе оказвал редом с нея. Искаше да е сърдита за нахлуването му в най-личните й чувства, но не можеше. Беше имала нужда от него и го съзнаваше.

— Ти не беше длъжен също да оставаш — каза, вперила поглед навън, където ниско над земята прелетя гарга, кацна при други няколко и закълва нещо заедно с тях.

— Не бях сигурен дали ще си във форма да караш тази сутрин. Близо стотина километра са. Моята каравана я кара Пийт.

Тя повдигна рамене, после се обърна. Слънцето струеше от прозореца и прозираше през леките дипли на нощницата й. Тялото й изглеждаше като крехък силует. Когато заговори тихо, в гласа й звучеше разкаяние.

— Бях ужасно груба с теб снощи.

Той сви рамене.

— Просто беше разстроена.

— Да — очите й отразяваха тъгата. — Ари ми беше много скъп. Мисля, че го смятах за една връзка с баща ми, с моето детство. От известно време насам бях наясно, че няма да изкара този сезон, ала някак не исках да погледна истината в очите. — Джоу сведе поглед към чашата, която стискаше с две ръце. Тънка струя пара се вдигаше от нея, бързо се стопяваше и изчезваше. — Миналата нощ за него бе едно спасение. Той просто се отърва от мъките. Егоистично би било от моя страна, ако исках да е инак. Не бях права да ти се нахвърлям по този начин. Извинявай.

— Не ми трябват извиненията ти, Джоу.

В гласа му тя долови раздразнение и го погледна бързо.

— Ще се чувствам по-добре, ако ги приемеш, Кийн. Ти се държа много мило.

За нейно изумление той изруга полугласно и се извърна към печката. Взе чайника и си доля още кафе.

— Твоята благодарност не ме интересува повече, отколкото извинението ти. Нито едното, нито другото е нужно.

— На мен са ми нужни — възрази Джоу и пристъпи към него. — Кийн…

Остави чашата на масата и го докосна по ръката. Той се обърна, а тя остави да я води вътрешният порив. Сложи глава на рамото му и го прегърна през кръста. Кийн като че се стегна и опря ръце на раменете й, сякаш да я отблъсне. После го чу как издиша дълбоко и се отпусна. В следващия миг я притегли плътно до себе си.

— Никога не знам какво точно мога да очаквам от теб — прошепна. Повдигна брадичката й. Джоу затвори очи. Първо усети как пръстите му се свиха и я стиснаха, после той леко докосна подложените й за целувка устни. — Иди по-добре да се облечеш — каза й и се отдръпна. Тонът му бе кротък и незлобив, но сдържан. — В града ще спрем и ще си купим нещо за закуска.