Нора Робъртс - Опасен огън

— Цялото представление ли гледа? — попита го с непринуден, разговорен тон и извади бурканче с нес кафе.

— Дафи ме хвана да се занимавам с реквизита — отговори той. — Изглежда е решил да ме направи общополезен.

Развеселена, тя се усмихна и полуизвърна. Тутакси проумя погрешния си ход. Лицето му се оказа на сантиметри от нейното, а в очите можа да прочете мислите му. Желаеше я и възнамеряваше да я има. Не успя се премести, когато Кийн я хвана за раменете и обърка напълно. Джоу усети, че бе опряла с гръб решетките.

Той бавно започна да разплита косата й, докато не е разпиля свободно.

— Изпитвам желание да направя това още от първи и път, когато те видях — гласът му бе тих и нежен. — Човек може да се загуби в косите ти. — Напълни шепа със спускащия се по раменете й водопад. Жестът сякаш подсили думите му. — На слънцето блести с червеникав оттенък, ала в тъмното е като самата нощ.

Хрумна й, че всеки път, щом се озовеше близо до него, й ставаше все по-невъзможно да му се противопостави. Все повече се губеше в очите му, все повече я примамваше силата му. Устните й вече тръпнеха от спомена за целувката, от копнежа за нова. Зад тях чайникът започна да пищи припряно.

— Водата… — успя да промълви тя и опита да се измъкне покрай него.

С ръка в косата й Кийн я задържа, а с другата изключи котлона. Пищенето продължи сърдито, после замри. Звукът отекваше в ушите й.

— Искаш ли кафе? — промърмори той, а пръсни, му докоснаха шията й.

Джоу закова поглед в лицето му. Очите й бяха огромни и прями, неговите спокойни и търсещи.

— Не — отрони тя.

Нищо друго не искаше в момента, освен да му принадлежи. Кийн я галеше по шията, пръстите му се спряха върху пулсиращата жилка. Сърцето й биеше лудо.

— Трепериш — беше я притиснал по-близо и чувстваше как тялото й се тресе леко. — От страх ли? — попита и докосна с пръст устните й. — Или от страст?

— И двете — отвърна Джоу с надебелял от вълнен и глас. Ахна неволно, когато той сложи длан на сърцето й. Неистовите му удари се усилиха. — Ти… — млъкна за миг, защото бе останала без дъх и гласът й се задави. Ще ме любиш ли? — едва успя да довърши.

Очите му потъмняха ли, запита се трескаво. Или така ми се е сторило?

— Красивата Джоувилет… — прошепна Кийн и сведе глава. — Никакви преструвки, никакво увъртане… Неустоимо.

Устните му бяха алчни, а нейните отвърнаха без всяка предпазливост. Ако да го обича бе лудост, както подсказваше сърцето й, то би ли могло любенето с него да я отнесе отвъд пределите на лудостта? Безразсъдно, потопена в усещания, тя остави сърцето й да направлява разума. Когато разтвори устни под напора на неговите, то не беше в знак на покорство, а израз на желанието й, силно и взаимно.

Целувката му стана по-нежна. Задържа я да трепти на границата на страстта. Закачлива, обещаваща, после отзивчива и отвръщаща на нарастващото й желание. Пръстите му напипаха вдигнатия догоре цип и бавно го смъкнаха надолу. Кожата й бе гореща на допир и от гърлото му се изтръгна сладостен стон, когато гърдите й напълниха шепите му. Наслаждаваше им се, без да бърза, сякаш се стараеше да запомни всяка извивка и заобленост. Джоу вече не трепереше, тялото й стана гъвкаво и податливо, с готовност откликна на ласката.

Въздишката й бе неволна, изпълнена с удивление и сласт.

С внезапност, която й отне дъха, той яростно впи устни в нейните. Тя му отговори невъздържано, водена от инстинктите си, и се хвърли в един свят от усещания, какъвто само си бе представяла. Ръцете му ставаха все по-настойчиви и нетърпеливи. Бе загубил контрол. И двамата се носеха върху бушуващите вълни на страстта. Това море нямаше край и нямаше дъно. То и влечеше и поглъщаше неподозиращите, като им обещаваше невиждани удоволствия. Джоу не потърси спасение, не се възпротиви, а се остави да я поемат дълбините му.

Долови някакво чукане и отначало помисли, че чува ударите на сърцето си, звучащи в ушите й. Когато Кийн се отдръпна, тя измърмори недоволно и пак го привлече към себе си. Устните му отново се нахвърлиха алчно и ненаситно, но чукането продължи. Той изруга и се откъсна.

— Някой е много настоятелен — прошепна.

Джоу го гледаше замаяна.

— На вратата — поясни Кийн и си пое дълбоко дъх. Тя се обърка и засуети, прокара припряно ръка през косата си и трескаво се мъчеше да събере ума си. — По-добре отвори — добави той и бързо движение закопча ципа й догоре.

Джоу внезапно дойде на себе си. За момент Кийн се взря в нея, като погълна с поглед пламналото й лице, разбърканите коси, после отстъпи настрани. Молейки се краката да я слушат и удържат, тя тръгна към другия край на фургона. Вратата й се опъна и Джоу сети, че Кийн я беше заключил. Махна резето.