Нора Робъртс - Опасен огън

Двамата мълчаливо се съзерцаваха, а останалите ги гледаха с различна степен на любопитство. Върху устните на Кийн трепна едва забележима усмивка. Безмълвната схватка помежду им продължи, докато Дафи не се прокашля.

— А, Джоу, да ти кажа…

Спокойно, без да бърза, тя отмести поглед.

— Да, Дафи?

— Току-що изпратих едно от момичетата в града на зъболекар. Май има някакъв абсцес. Ще се наложи да я заместваш довечера.

— Разбира се.

— Само за номера с паяжината и при откриването — продължи той. Не се сдържа и хвърли бърз поглед към Кийн, за да провери още ли зяпа в Джоу. Да, продължаваше упорито да я гледа. Дафи се размърда неловко и се зачуди какво, по дяволите, ставаше. — На финала заеми обичайното си място. А пеперудите просто ще минат с едно момиче по-малко. В гардероба ще ти дадат каквото е нужно.

— Хубаво — усмихна се Джоу, макар остро и осезаемо да чувстваше върху себе си погледа на Кийн. — Май е по-добре да вървя, за да имам време да порепетирам ходене върху тези десетсантиметрови токчета. На кое място ме слагаш?

— Четвърто въже.

— Дафи — намеси си Роуз и го дръпна за ръкава. — Кога ще ме пуснеш и мен на паяжината?

— Роуз, как си представяш дребосък като теб да виси там с онзи тежък костюм?

Дафи заклати глава, като се държеше на почтително разстояние от Бейби. За тридесет и пет години работа по панаири, увеселителни атракции и циркове все още се чувстваше неуютно в близост до студенокръвни.

— Достатъчно съм яка — заяви Роуз и се изпъчи с надеждата да изглежда по-висока. — Освен това съм се упражнявала. — Нетърпелива да демонстрира уменията си, тя сръчно размота Бейби от врата си. — Подръжте за малко — помоли и отпусна част от триметровото чудовище в ръцете на Кийн.

— Ох… — попремести той тежестта в ръцете си и погледна колебливо в очите на змията. — Надявам се да е яла скоро.

— Закуси добре — увери го Роуз и пъргаво направи заден мост, за да покаже на Дафи колко е гъвкава.

— Бейби не яде собствениците — обади се Джоу и не постара да сподави присмехулната си усмивка. За първи път го виждаше смутен. — Само по някой и друг разсеян местен жител. Роуз я държи на строга диета.

— Дано — подхвана Кийн, когато Бейби се приплъзна, за да се намести по-удобно, — да е наясно, че аз съм собственикът.

Джоу се засмя на обърканото му изражение и се извърна към Пийт.

— Ей, Богу, не знам. Някой споменавал ли е на Бейби за новия собственик?

— Лично аз нямах възможността — проточи Пийт и извади друго парче дъвка. — Доста прилича на местните обаче. Бейби може и да го сбърка.

— Само се шегуват с вас, господин Прескот — обади се Роуз, след като завърши импровизираната демонстрация с пълен шпагат. — Изобщо не яде хора. Кротка е като агънце. Децата я пипат и галят по време на представлението. — Тя се изправи и изтупа джинсите си. — Виж, ако си имате работа с кобра…

— Не, благодаря! — наведе се Кийн и разтовари три метровата Бейби в ръцете й.

Роуз плъзна боата — удушвач около врата си.

— Е, Дафи, това е. Какво ще кажеш?

— Хвани едно от момичетата да ти покаже позите — кимна той. — После ще видим.

С усмивка погледна след Роуз, която не чака да я подканят, а тутакси припна.

— Хей, Дафи!

Беше Джейми.

— Двама от местните те търсят. Изпратих ги в червения фургон.

— Добре. Сега идвам.

Той намигна на Джоу, обърна се и тръгна подир Джейми, нагаждайки се към широката му крачка.

Кийн стоеше близо до варела. Кацнала отгоре, Джоу знаеше, че бе рисковано да слезе от сигурното си място. Знаеше също, че въпреки всички усилия, пулсът й започваше да се държи бясно.

— Трябва да си взема костюма за довечера.

Скочи чевръсто, с намерението да се изниже бързо край него. Обаче с докосването на земята, ръцете му я прихванаха за кръста. Като мобилизира всяка частичка от волята си, тя нито трепна, нито се дръпна, а спокойно вдигна очи и ги впери в неговите.

Палците му лениво се движеха напред-назад. Чувстваше топлината им през блузата. С цялото си същество се молеше да не я прегърне. После точно толкова силно, сякаш за да изпита себе си, пожела да го направи. Бореше се със слабостта, когато устните й започнаха да горят под целувката на очите му. Усети ударите на сърцето си в гърлото.

Кийн прокара ръка по дебелата, дълга плитка. Бавно върна поглед върху лицето й.

— Не е зле да ти направят няколко басти на въпросния костюм.

Като реши, че не й бе работа да гадае промените в настроенията му, Джоу мина край него и тръгна през лагера. Ако си запълнеше времето с работа, щеше да успее да държи Кийн Прескот далеч от мислите си. Може би…