Нора Робъртс - Опасен огън

Кийн мълчеше. В очите му още личеше раздразнение, но пръстите му се поотпуснаха и не я стискаха вече така болезнено. Сигурно там щяха да й излязат синини на сутринта, помисли си Джоу.

— Вероятно човек се пристрастява към тази възбуда — обади се той. — Трудно му е да живее без нея, след като веднъж му е станало навик.

— Не зная — отговори тя, доволна, че ядът му бе попреминал. — Не съм мислила за това.

— Да, предполагам, че не си — кимна Кийн, обърна се и тръгна.

Джоу направи крачка подире му.

— Кийн!

Името му неволно се изплъзна от устата й, без да може да го спре. Той се извърна, ала тя откри внезапно, че не бе в състояние да му зададе нито един от десетките въпроси, които се въртяха в ума й. Но имаше един, за който се чувстваше в правото си да попита.

— Мислили ли сте за това, какво смятате да прави с нас… С цирка?

За миг очите му пак светнаха гневно.

— Не.

Отговорът беше кратък и категоричен. Отново й обърна гръб, ала Джоу посегна ядно към него.

— Как може да сте толкова коравосърдечен, толкова равнодушен? Как е възможно да нехаете за съдбата на повече от сто човека, чийто живот държите в ръцете си?

Кийн внимателно отстрани ръката й.

— Не ме пришпорвай, Джоу.

В гласа му имаше предупреждение. В очите също.

— Не се и опитвам — отвърна тя и прокара нервно ръка през косата си. — Само ви моля да бъдете справедлив… Да бъдете добър — довърши неубедително.

— Не ме моли за нищо — отсече той властно. В отговор Джоу вирна глава. — Тук съм — додаде Кийн, — и с това засега трябва да се задоволиш.

Тя се овладя с усилие. Не можеше да отрече, че с връщането си той се оказа верен на дадената дума. Ако не друго, поне разполагаха с времето до края на сезона.

— Мисля, че нямам друг избор — промълви Джоу.

— Не — потвърди Кийн с леко кимване. — Нямаш.

Тя намръщена го гледаше как се отдалечава с пламналата си, гъвкава походка, на която, без да иска, се любуваше. Чак сега забеляза, че дланите й бяха влажни, както тези на Джери. Ядосано ги изтри в панталоните си.

— Искаш ли да си излееш душата?

Джоу се извърна бързо. Зад гърба й стоеше Джейми с клоунското си лице и костюм. Погълната от чувствата си, съвсем не бе усетила приближаването му.

— О, Джейми, не те видях.

— Откакто видя Прескот, си сляпа за всичко наоколо — уточни Джейми.

— Какво правиш в пълно бойно снаряжение? — попита го тя, като подмина забележката му.

Той посочи кученцето в краката си.

— Това псе не ме признава в истинския ми образ. Искаш ли да си поговорим?

— За какво да си говорим?

— За Прескот и това, което изпитваш към него.

Кучето търпеливо клечеше в краката му и помахваше с опашка. Джоу се наведе и свойски разроши сивата му козина.

— Не разбирам какво имаш предвид.

— Слушай, не казвам, че нищо няма да излезе от тая работа, но не искам да те гледам как страдаш. Зная какво е да си загубиш ума по някого.

— Какво, за Бога, те кара да мислиш, че съм си загубила ума по Кийн Прескот?

Тя насочи цялото си внимание към кучето.

— Хей, и аз съм тук, забрави ли? — хвана я той за ръката и я изправи. — Не всеки би го забелязал, ама и не всички те познават като мен. Ходиш нещастна, откакто той замина за Чикаго, и го търсиш във всяка кола, която приближи лагера. А в мига, в който го видя светна като увеселителна площадка в съботна вечер. Не твърдя, че има нещо лошо в това, да си влюбена в него, ала…

— Да съм влюбена в него? — повтори изумена Джоу.

— Точно така — рече Джейми търпеливо. — Влюбена.

Тя го гледаше втренчено и смисълът бавно стигна до съзнанието й.

— Влюбена в него — промълви така, сякаш опитваше думите на вкус. — О, не — въздъхна и затвори очи — О, не!

— Толкова ли нямаш ум и сама да схванеш?

Гласът му бе изпълнен с нежност. Видя, че бе съвсем, объркана и като че разстроена, и я погали по ръката.

— Нямам. Явно съм кръгла невежа по тия въпроси — Джоу отвори очи и се огледа, сякаш да види дали светът наоколо не се бе променил. — И какво ще правя сега?

— Знам ли? — Джейми зарови в прахта с огромната си обувка. — Самият аз не мога да кажа, че бележа особени успехи в тази област. — Той я потупа окуражаващо. — Просто исках да знаеш, че винаги имаш на разположение две съчувствени уши в случай на нужда.

Усмихна й се мило и си тръгна, като я остави в пълен душевен смут.

Джоу прекара останалата част на следобеда погълната изцяло от съзнанието, че е влюбена в Кийн Прескот. Позволи си за кратко да се наслади на новото чувство, на усещането, че обича някого не като приятел, а като възлюблен. Чувстваше се изпълнена със светлина и сила, сякаш бе уловила слънцето в шепи. Сънуваше с отворени очи.