Нора Робъртс - Опасен огън

Той я обича. Казва й го безброй пъти, докато я държи в обятията си под лунните лъчи. Моли я да се омъжи за него, непоносима му е мисълта да живее без нея. Самата тя изведнъж е станала изискана дама и с елегантна непринуденост разговаря със съпругите на други адвокати, дошли им на гости. Разказват си една на друга забавни истории и се смеят. Двамата с Кийн имат, разбира се, деца и къща извън града. Какво ли е да се събужда до него всяка сутрин? Джоу се е научила да готви и да дава приеми. Често прекарват дълги, спокойни вечери сами. Със свещи и музика. Когато си лягат заедно, ръката му я прегръща чак до сутринта.

Идиотка. Тя рязко дойде на себе си. Двамата с Пийт хранеха лъвовете. Вълшебните приказки са за децата, рече си сурово. Нищо подобно не се случва в реалния живот. Трябва да измисля как да се справя с всичко това, преди да се е задълбочило.

— Пийт — подхвана, като се стараеше гласът й да звучи небрежно, и сложи за Абра дозата й сурово месо върху дълъг прът. — Бил ли си някога влюбен?

Пийт премяташе дъвката в устата си и я наблюдаваше как пъха месото през решетките.

— Ами, чакай да видя — издаде напред долната си устна и се замисли. — Само около осем или десет пъти, струва ми се. Може би дванадесет.

Джоу се засмя и отиде при следващата клетка.

— Питам те сериозно. Имам предвид наистина влюбен.

— Аз по начало съм си влюбчив — призна той печално. — Луд ставам по някоя хубава муцунка. Всъщност мога да лудна и по недотам хубава — Пийт се ухили. — Така е, господа, единственото нещо, което може да се сравни с любовта, е да имаш флош роял, когато мизата е солидна.

Тя поклати глава и продължи нататък по редицата.

— Добре, щом си такъв специалист, кажи ми какво правиш, когато си влюбен в някой, а той не е влюбен теб, пък ти не искаш да узнае, че ти си влюбен, защото не желаеш да изглеждаш като глупак пред него.

— Чакай, чакай — стисна очи Пийт. — Остави ме да помисля малко. — Той помълча миг-два, като мърдаше устни в ход с разсъжденията си. — Така, стой да видим дали правилно съм разбрал — отвори очи и се намръщи съсредоточено. — Ти си влюбена…

— Не съм казала, че аз съм влюбена — прекъсна го припряно Джоу.

Пийт повдигна вежди и издаде напред свитите си на розичка устни.

— Нека да приемем най-общо, че си ти, за да не се объркаме — предложи той и тя кимна, като се преструваше, че е напълно погълната от храненето на животните. — Та, значи, ти си влюбена — продължи Пийт, — а твоят човек не е. Първо на първо трябва да се убедиш, че той наистина не е влюбен в теб.

— Не е — отрони Джоу, после добави бързо: — Да речем, че не е.

Пийт я стрелна под око и премести дъвката в другия ъгъл на устата си.

— Добре, тогава първото, което трябва да направиш, е да му промениш виждането.

— Да му променя виждането ли? — повтори свъсено тя.

— Разбира се — махна небрежно с ръка той, за да покаже колко просто нещо е въпросната процедура. — Ти се влюбваш в него, после той в теб. Правиш се на недостъпна или се правиш на лековата. Или пък трепкаш с ресници и се усмихваш. — Пийт онагледи последното със свенливо премигване и мила усмивка. Джоу се разсмя и се подпря на пръта. В бейзболна шапка, а тениска и избелели джинси, свенливият Пийт представляваше много комична картинка. — Караш го да ревнува — продължи той. — Или ласкаеш самолюбието му. Момиче, има толкова много начини да примамиш един мъж, че не мога да ти ги изброя. Аз самият се хващал на всички от тях. Да, господа, аз съм истински лапнишаран.

Изглеждаше толкова доволен от своята слабост, че отново се засмя. Колко лесно би било, помисли си, ако и аз можех така леко да гледам на любовта.

— Ами ако не искам да правя нищо такова. Ако нито умея, нито желая да се преструвам. Ако не желая да унижавам и ако човекът е… Ами ако между нас нищо в може да се получи. Тогава какво?

— Прекалено много „ако“ станаха — забеляза Пийт и размаха несъгласно пръст. — Аз обаче имам да добавя още едно. Ами ако нямаш достатъчно ум, щом като не вярваш, че ще успееш, преди още да си подхванала играта?

— Някои хора не ги бива в игричките — отвърна тихо Джоу. — Особено когато те са им непознати и непривични. Преструвката е трудно и мъчително нещо.

— Много важно! — заяви Пийт и разпери ръце. — Да спечелиш е най-добре, но да играеш също е хубаво. Целият живот е игра, Джоу. Това ти е известно. И правилата непрекъснато се променят. А ти имаш кураж — каза и сложи загрубялата си, твърда длан върху рамото й. — Повече кураж и дързост от всички, които познавам. Имаш и ум в главата, неоспорим ум. А сега ми кажи, че въпреки всичко това те е страх да опиташ?