Нора Робъртс - Опасен огън

Тя го погледна в очите и разбра, че увъртанията й не минаваха. И не вършеха работа.

— Старая се да поемам само пресметнати рискове, Пийт. Познавам си периметъра на действие, зная ходовете и хватките. И знам точно какво ще се случи, ако допусна грешка. Рискувам да бъде разкъсано тялото ми, а не душата. Никога не съм репетирала нещо подобно и да се впусна без всякаква подготовка, мисля, че е самоубийство.

— А пък аз мисля, че трябва да имаш вяра в Джоу Уайлдър — възрази Пийт и я потупа по бузата.

— Здрасти, Джоу!

Тя вдигна поглед и видя Роуз, която се приближаваше към тях. Носеше прилепнали джинси, кокетна бяла блузка и триметрова боа върху раменете си.

— Здравей, Роуз — отвърна Джоу и подаде на Пийт пръта за хранене. — На разходка ли си извела Бейби?

— Има нужда от малко въздух — потупа Роуз товара си. — Струва ми се, че тази сутрин й прилоша от возенето. Не ти ли изглежда малко изнемощяла?

Джоу сведе поглед към блестящата, пъстра кожа, взря се в малките черни очички на змията, която Роуз бе протегнала за преглед.

— Няма такова нещо — отсъди.

— Какво пък — пусна Роуз главата на влечугото, — денят е топъл и ще взема да я изкъпя. Това може да я ободри.

Джоу забеляза, че девойката шари с поглед наоколо.

— Джейми ли търсиш?

— Пфу! — отметна къдрици Роуз. — Не си губя времето с тоя. — Тя погали втората половина от туловището на боата. — Безразличен ми е.

— Ето още един начин — вметна Пийт и сръчка Джоу с лакът. — Забравих да ти го спомена. Бомба е. Действа безотказно.

Роуз се намръщи неразбиращо насреща му, после към Джоу.

— Какви ги дрънка?

Джоу се засмя и седна върху варела с вода.

— Сто и един начина да хванеш на въдицата мъж — отвърна и с наслада подложи лице на слънцето. — Направил е проучване върху въпроса от мъжка гледна точка.

— Виж ти! — отправи му Роуз най-надменния си поглед. После добави уж нехайно: — Смяташ, че като съм по-различна, това ще възбуди интереса му?

— Безотказно — повтори Пийт и си намести шапката. — Така той се обърква и започва да мисли за теб. Терзае се и се чуди защо не го забелязваш.

Роуз се позамисли.

— Върши ли работа?

— Има успех в средно осемдесет и седем процента от случите — увери я Пийт и дружелюбно потупа Бейби. Тикна палец към клетката и намигна на Джоу. — Тази красива дама тук седи и гледа втренчено в пространството, сякаш умът й е зает с безброй важни неща. Младежът в съседната клетка прави всичко, едва ли не челна стойка, за да привлече вниманието й. А тя си седи и се преструва, че дори и не подозира за съществуването му. После, след като го е накарала да си блъска главата в решетките, премигва с жълтите си очи и казва: „О, на мен ли говориш?“ — Пийт се ухили и разкърши рамене. — Тогава край, братко, той е уловен, също като риба на въдица.

Роуз се усмихна, представила си как Джейми се полюшва на собствената й кукичка.

— Може в крайна сметка и да не пъхна Бейби в караваната на Кармен — измърмори. — О, вижте, идват Дафи и собственикът. — С присъщото си кокетство Роуз неволно вдигна ръка и разбухна косите си. — Ей Богу, ама той наистина е хубав мъж! Нали, Джоу?

Джоу вече бе приковала очи в Кийн. Сякаш нямаше сили да ги откъсне. Стисна краищата на варела и сама се предупреди да не става глупачка.

— Да — съгласи се безстрастно. — Привлекателен е.

— Кокалчетата ти побеляха — прошепна в ухото й Пийт.

Тя изпръхтя ядосано и отпусна ръце. Изправи гръб, решила да не се държи така издайнически и да прояви повече самообладание. То, напомни си, е основния инструмент в нейния занаят. След като можеше да контролира чувствата си и да заблуди дванадесет лъва, то какво й струваше да надхитри един мъж?

— Здрасти, Дафи — усмихна се бегло Роуз и веднага насочи цялото си внимание си към Кийн. — Здравейте, господин Прескот! Хубаво е, че се върнахте.

— Здравей, Роуз — усмихна се и той към обърнатото й нагоре лице, после изви вежда и погледът му плъзна по увитото около врата й влечуго. — Коя е тази твоя дружка?

— Това е Бейби — потупа тя жълтите ивици по гърба на змията.

— Ах, да, разбира се — Джоу забеляза шеговития блясък, запалил златисти искри в очите му. — Здравей, Пийт — кимна той леко, след което премести поглед върху Джоу и го задържа там.

Както и най-първия път, когато я беше срещнал, Кийн не си даде труд да се прикрива. Гледаше я със спокойна, преценяваща сдържаност. Той утвърждаваше своето положение на собственик. Мина й през ум, че да, влюбена бе в него, ала същевременно изпитваше и боязън. Страхуваше се от влиянието му над нея, боеше се от силата на въздействието му, от способността му да й причини страдание. Но на лицето й не се изписа нито една от тези мисли. Страхът, каза си тя, вперила очи в него точно толкова хладнокръвно, колкото и самият Кийн, бе нещо, което бе в състояние да разбере. Любовта би могла да породи непосилни проблеми, ала със страха човек може да се справи. Не ще се уплаши от Кийн Прескот и ще спази основното правило и върху арената. Няма да обърне гръб и да побегне.