Нора Робъртс - Опасен огън

— Да, има нещо такова — призна предпазливо. — Предполагам, че свикнах с вас, а и ви нямаше по-дълго, отколкото бяхте казали.

Изглежда същия, мислеше трескаво, съвсем същия! Никак не се бе променил. Все пак бе минал само месец напомни си. Беше й се сторил като година.

— М-м, да. Наложи се да се занимавам е повече неща, отколкото очаквах. А ти ми изглеждаш малко бледа — добави и прокара ръка по бузата й.

— Не прекарвам много време на слънце — отвърна Джоу уклончиво и бързо смени темата: — Как беше Чикаго?

Искаше да обърне разговора встрани от личната тема, за да приведе в ред чувствата си. Внезапната му поява беше всяла смут в душата й.

— Супер — отвърна Кийн, като внимателно се взираше в лицето й. — Била ли си някога там?

— Не. В края на сезона играем наблизо, но така и не съм имала време да стигна до града.

Той кимна разсеяно, отправил поглед към празната клетка зад гърба й.

— Видях, че обучаваш Джери.

— Да — олекна й, че минаха към обсъждане на делови въпроси и се поотпусна. Цялото й тяло се бе стегнало още в мига, когато го зърна. — За първи път е с възрастен лъв и без решетки помежду им. Справи се добре.

Кийн отново я погледна. Сериозно и проницателно.

— Той трепереше. Забелязваше се дори оттам, където стоях и ви наблюдавах.

— Беше му за първи път… — подзе тя в защита на Джери.

— Не го упреквам — прекъсна я с нотка на нетърпение Кийн. — Просто стоеше до теб и се тресеше от глава до пети, а ти беше напълно невъзмутима и хладнокръвна.

— Работата ми го налага — заяви спокойно Джоу.

— Този звяр трябва да имаше над два метра, изправен, а ти ходеше под него без всякакво средство за защита, дори най-елементарното.

— Аз изпълнявам артистичен номер, а не гладиаторски.

— Джоу! — каза той така остро, че тя премига. — Никога ли не те хваща страх там, вътре?

— Да ме е страх? — повдигна вежди Джоу. — Естествено, че ме е страх. Повече, отколкото Джери… Или вас да речем.

— Какви ги приказваш? — гласът му беше сърдит, което тя отбеляза с известно любопитство. — С очите си видях, че момчето вътре бе потънало в пот.

— Това бе главно от вълнение — обясни търпеливо Джоу. — Той още няма достатъчно опит, за да бъде наистина уплашен. — Тя отметна назад косата си и въздъхна. Не обичаше да говори за своите страхове с никого, а с Кийн й беше особено трудно. Само защото искаше той да разбере всичко, свързано с цирка, Джоу продължи: — Истинският страх идва, когато опознаеш лъвовете, работиш с тях и започнеш да ги разбираш. Вие само си представяте какво може да му се случи на човек. А аз зная. Зная точно какво могат да направят, на какво са способни. Те са невероятно смели и, което е по-важно, невероятно хитри и коварни. Виждала съм какво могат да ти причинят. — Тя го гледаше спокойно и открито. — Баща ми веднъж едва не загуби крака си. Бях около петгодишна, ала ясно си спомням. Той допусна грешка и двеста и петдесет килограмов нубийски лъв се впи в бедрото му и го повлече по арената. За късмет вниманието му беше отвлечено от една разгонена женска. Котките са много непредсказуеми, когато са в любовен период, което вероятно беше и една от причините да нападне баща ми по начало. Те са жестоко ревниви, когато са в това състояние. Баща ми успя да се измъкне от клетката, преди някой от другите лъвове да е проявил интерес към него. Не си спомням колко шевове имаше и колко време мина, докато можеше отново да ходи нормално, но добре запомних погледа в очите на лъва. Бързо опознаваш страха, когато си в клетката, ала или се научаваш да го контролираш и направляваш, или си намираш друго поле на изява.

— Тогава защо? — попита Кийн и я хвана за раменете. — Защо го правиш? Само не ми казвай, че това ти е работата! Не е достатъчно.

Гневът му я озадачи. Очите му бяха потъмнели, пръстите му се впиваха в плътта й. Сякаш искаше да изтръгне от нея отговор, той я разтърси силно.

— Е, добре — отрони бавно Джоу, като не обърна внимание на болката от невъздържания му жест. — Това е само едната страна, но не всичко. Всъщност това е единственото, което умея. И което върша добре. — Докато говореше, тя търсеше по лицето му ключ за обяснение на лошото му настроение. Дали пък не смяташе, че не е трябвало да пуска младежа в клетката? — Джери също ще стане добър в занаята — каза. — Мисля, че всеки изпитва необходимост да бъде добър, наистина да го бива в нещо. Радвам се, когато мога да дам на хората, дошли да ме гледат, най-доброто, на което съм способна. Ала преди всичко, струва ми се, го правя, защото обичам лъвовете. Трудно е за обикновения човек да разбере чувствата на дресьора към неговите животни. Аз харесвам техния ум и схватливост, тяхната наистина величествена красота, силата им, несломимата им дива природа, която ги отличава от опитомените, обяздени коне, да речем. Лъвовете са едно предизвикателство, те са вълнуващи и опасни.