Нора Робъртс - Опасен огън

Озадачена от държането му, ала доволна, че не изглеждаше вече сърдит, тя кимна.

— Добре.

Циркът продължаваше своя път на север, но пролетта вече бе отстъпила на лятото. Слънцето се задържаше дълго, не залязваше до късно и проникваше през големия купол доста след като вечерното представление бе започнало. От време на време се изсипваше проливен дъжд, ала това бяха бързо преминаващи летни бури с гръмотевици и светкавици. През юни пътят на Цирк Колос се виеше като змия през Северна Каролина и западните части на Тенеси.

По време на дългите седмици, когато пролетта се превръщаше в лято, Джоу все по-малко проумяваше отношението на Кийн към нея. Дружелюбното му държане беше естествено и непринудено. Смееше се, когато тя казваше нещо забавно, изслушваше я, ако изразяваше недоволство, но я смущаваше невидимата бариера, която той сякаш поставяше между тях. Понякога се чудеше дали взаимната страст, избухнала в нощта, когато Кийн се бе върнал от Чикаго, действително бе съществувала. Нима желанието му, усетила го върху устните си, е било въображаемо? Близостта, която беше почувствала да разцъфтява помежду им, бе изчезнала. Сега те бяха само собственик на цирка и изпълнителка в трупата.

Още два пъти Кийн летя до Чикаго за това време, ала не й донесе изненадващи подаръци. Нито веднъж през тези дълги седмици не дойде в нейния фургон. В началото промененото му отношение я смути и обърка. Не беше сърдит или ядосан. В държането му нямаше нито гореща пламенност, нито ледена сдържаност, странно придържане към нещо средно, което Джоу не можеше да окачестви и разбере. Самата тя се измъчваше от любов. С течение на дните бе принудена да признае, че той не изглеждаше заинтересуван от по-близка връзка помежду им.

В навечерието на Четвърти юли Джоу лежеше в леглото, без да може да заспи. Държеше в ръка томчето на Данте, но книгата само напомняше за царящата в душата й пустота. Затвори я и се втренчи в тавана. Крайно време е да се измъкна от това състояние, съветваше се сама. Време е да спра да се заблуждавам, че някога е представлявал част от живота ми. Да обичаш някого, означава да го направиш част от своите желания. Той никога не е говорил за любов, нищо не е обещавал, никога не е предлагал повече от това, което ми даде. Не е сторил нищо, с което да ме нарани. Тя затвори очи и стисна силно книгата. Как бих искала да го мразя заради това, че ми показа какъв може да бъде животът, а после ми го отне, терзаеше се мислено.

Ала не мога, въздъхна унило и отпусна стиснатите си пръсти. Нежно ги прокара по гладката кожена подвързия. Не мога да го мразя, но и не мога да го обичам открито. Как да сложа край на това? Трябва да съм благодарна, че Кийн спря да ме желае. Инак аз щях, исках да се любя с него. Тогава щеше да ми е хиляди пъти по-мъчително. Възможно ли е да ме боли хиляди пъти повече? Известно време Джоу лежа притихнала като се опитваше да укроти душата си.

По-добре е да не знам, каза си сурово. По-добре само да помня, че е бил добър и мил с мен, когато имах нужда от него, и че нямам право да предявявам някакви искания. Лятото не е вечно. Може и никога повече да не го видя, когато то свърши. Ала поне ще ми останат приятните мигове, в които бяхме заедно.

Думите кухо отекнаха в сърцето й.

Четвърти юли бе трескав ден, запълнен от край до край. Започна с отпътуване преди разсъмване, пристигане на новото място и опъване на палатките. Следваше улично шествие, после две представления — дневно и вечерно. Ала празникът си беше празник. Слоновете носеха червени, бели и сини помпони върху масивните си глави. Вечерното представление щеше да започне час по-рано, заради допълнителната атракция с фойерверките. По традиция циркът на Прескот уреждаше прекарването на празника в едно и също малко градче в Тенеси. За разрешителното и нужните документи се бяха погрижили предварително, а фойерверките и необходимите съоръжения бяха изпратени по-отрано, за да се приберат на склад. Процедурата беше една и съща от години, а вечерта — най-доходната през сезона. Въпреки празничното намаление на цените.

През целия ден Джоу действаше с решителна жизнерадост. Не позволяваше мисли за Кийн и настъпилото между тях отчуждение да развали един от най-хубавите дни през годината. Беше решила, че размишленията с нищо няма да променят нещата. Настроението на тълпата й помагаше да поддържа духа си бодър. Между двете представления настъпи неизбежното временно отпускане и затишие. Някои от артистите седяха извън фургоните си, бъбреха или се наслаждаваха на слънцето. Други бяха решили да се поупражнят още малко или отработваха някои нови трикове. Свободните общи работници къпеха слоновете, предизвиквайки мини наводнения в оградените площадки.