Нора Робъртс - Присъда в смъртта

Като стигнаха до плитчините, Ив стъпи на дъното, а Рурк нежно докосна лицето й и промълви:

— Обичам да наблюдавам изражението ти, когато те милвам, скъпа Ив.

Обхвана с длани малките й, стегнати гърди, които сякаш стоплиха шепите му. Капчиците вода по кожата й блестяха като мънички диаманти, които се превръщаха в сълзи и се стичаха в синята вода.

— Отдай ми се — прошепна Рурк, ръцете му се плъзнаха надолу, докоснаха бедрата й. — Бъди само моя. — И проникна в нея.

Тя блажено въздъхна, нададе стон. Удоволствието я заля като топла вълна. Слънцето я заслепи, виждаше единствено безкрайната океанска синева. Тялото й отмаля, чувстваше само неописуема наслада.

Краката й се подкосиха, в този миг ги заля вълна, която спря дъха им и ги отнесе по-близо до брега.

Рурк усети как Ив потръпва от екстаз, сякаш освобождаването бе дошло с приливната вълна. Водата ги засмука, сетне отново ги освободи. Ив се притискаше към него — себеотдаването й означаваше доверие и предизвикателство… онова, за което той копнееше. Излегнаха се на пясъка досами водата, той отново я целуна, нежно и търпеливо, макар че страстта му вече пулсираше като неспокойно сърце. Устните му докоснаха шията й, раменете й, гърдите й, а опитните му ръце я милваха и я възбуждаха.

Вълните ги заливаха и се оттегляха. Следвайки неумолимия ритъм на прибоя, Рурк облада любимата си. Преживяването беше като прекрасен сън. Видя как очите й се замъглиха, сетне тя отметна глава, отново изживявайки миг на върховно удоволствие.

Когато погледът й се избистри, тя нежно се усмихна и докосна страната му.

— Рурк! — Гласът й бе дрезгав, натежал от страстта, която отново бушуваше във вените й. — Отдай ми се. Бъди само мой.

Любовта му към Ив беше като приливна вълна, която отне дъха му, сърцето му, мислите му. Прикова поглед в лицето й и се отдаде на забравата.

След вълшебния час, прекаран на острова, Ив се чувстваше отпочинала и не изпитваше угризения, задето за малко е пренебрегнала работата си. Покани Рурк в нейния кабинет, за да му съобщи информацията, с която разполагаха до момента. Възнамеряваше да се запознае с охранителната система в „Чистилището“, защото в петъчната нощ й предстоеше да синхронизира действията на членовете на екипа, Фийни ще се погрижи за наблюдаващите камери, а тя ще бъде в контролното помещение и ще следи на мониторите всичко, което се случва в клуба.

Ще бъде подготвена дори за най-неочакваните ходове, които Рикер ще предприеме.

— Познавал е баща ми! — избърбори ни в клин, ни в ръкав и едва в този миг осъзна колко дълбоко кошмарната мисъл се е загнездила в съзнанието й.

Рурк, който тъкмо възнамеряваше да й обясни какво означават схемите на екрана, се обърна и я изгледа. Ив не бе споменала име, ала изражението й му подсказа кого има предвид.

— Сигурна ли си?

— През нощта… или по-скоро призори в съзнанието ми внезапно възкръсна сцена от миналото. Навярно споменът е бил предизвикан от сведенията, които проучвах.

— Седни и ми разкажи.

— Не ме сдържа на едно място…

— Добре… само ми разкажи какво си спомни.

— Бях в леглото в моята стая. Мисля, че невинаги съм имала собствена стая… — Тя затвори очи. — Всъщност съм сигурна. Но по онова време баща ми разполагаше с много пари… навярно с парите, получени от Рикер. Беше тъмно, вслушвах се в звуците, долитащи от съседната стая, и се молех той да продължи да се налива с алкохол. Чух, че разговаря с някого за уреждането на сделка. Не разбрах за какво говореха, но се поуспокоих. Знаех, че докато баща ми пие и разговаря, няма да дойде при мен. Събеседникът му бе Рикер. Чух да го нарича по име.

Не си беше представяла, че ще й бъде толкова трудно да разкаже за ужасното преживяване, което сякаш се бе случило не преди години, а преди часове.

— Рикер го заплаши с жестоко отмъщение, ако не достави стоката, където трябва. Мисля, че ставаше въпрос за наркотици. Познах гласа му… познах го едва когато си спомних за случилото се през онази нощ. Убедена съм, че не го бях чувала преди това.

— Видя ли го? Той видя ли те?

— Не, но знаеше за съществуването ми, защото баща ми се помъчи да изкрънка повече пари, за да „отгледа дъщеричката си“. Когато Рикер си отиде, баща ми дойде при мен. Беше побеснял от гняв, но почувствах, че е изплашен… изплашен до смърт. Заповяда ми да си стегна багажа, заяви, че потегляме на юг. Едва сега разбирам, че в него са били и наркотиците, които е трябвало да достави. Спомените ми са доста объркани, но съм сигурна, че това се е случило в Ню Йорк, а когато парите свършиха, вече живеехме в мизерен хотел в Далас. Гладувахме, а баща ми съвсем озверя, защото не можеше да си купува алкохол… Господи!