Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Рикер ли?

— Да. Проявява безразсъдство при финансовите сделки, пилее пари и продава акциите си. Не се разделя с проклетата си чаша, която съдържа наркотици, разтворени в алкохол. Той вече е наркоман, който не разсъждава трезво. Падението му е неизбежно и вече е започнало. Направи няколко погрешни хода, после пречука ченге…

Ив го стисна за китката:

— Имаш ли доказателства, че Макс Рикер е поръчал убийството на Тадж Коли?

Върнън се изкушаваше да отговори положително. Харесваше му да се фука. Но знаеше, че ако излъже, Далас ще го уличи и ще намери начин жестоко да му отмъсти.

— Не съм чул да го възлага на някого, но дочух слухове…

— Какви слухове, Върнън?

— От време на време изпивах по чаша бира с един от хората на Рикер, случваше се да си поръчаме проститутка и да се позабавляваме… Честно казано, не бях единственият, който забелязваше, че старият Макс не е във форма. Та онзи човек — Джейк Евънс му е името — преди около месец ми разказа за игричките ни Рикер и как настройвал ченгетата едни срещу други, което му доставяло най-голямо удоволствие. Знаел, че от „Вътрешно разследване“ са поставили техен човек в онзи клуб, за да дебне полицаи, замесени в тъмни сделки, само дето такива полицаи нямаше. Загряваш ли?

— Да.

— Рикер беше пуснал мухата на „Вътрешно разследване“, за да си направи майтап… и да създаде неприятности на собственика на клуба. Евънс сподели с мен, че накарал свои хора да въртят незначителни сделки с наркотици. После обаче му хрумнал по-добър начин да насъска ченгетата едно срещу друго. Според Евънс това били някакви психологически измишльотини. Съобщава невярна информация на второто ченге относно първото. Второто ченге… схващаш ли дотук?

— Да. Продължавай.

— Второто ченге си има лични проблеми, а Рикер непрекъснато го подстрекава, дразни го, кара го да мисли, че първото ченге — става въпрос за Коли — е корумпирано. Евънс казваше, че играта била сложна и рискована и че Рикер си държал езика зад зъбите, но на него — на Евънс — това не му харесвало. Старият Макс има човек и във „Вътрешно разследване“, който е трябвало да пробута фалшивите сведения на второто ченге. Предполагам, че е успял.

Върнън се сепна и ентусиазираното му лице помръкна.

— Когато научих, че Коли е бил очистен, и то от свой колега, реших, че Рикер е поръчал убийството.

— Как се казва информаторът от отдела за „Вътрешно разследване“?

— Не знам името му. Кълна се в Бога — добави той, като видя недоверчивото изражение на Ив. — Не се познаваме помежду си. В повечето случаи се досещаме, но има и изключения. Може да е бил Бейлис. Той е мъртъв. Стегни се, Далас. Съобщих ти имената на двайсетина души. Подпали им задниците и ще научиш повече.

— Сигурно ще науча повече. — Тя рязко се изправи. — Но повече не те издържам! Макнаб, заведи това влечуго в тайната квартира. Погрижи се да го охраняват двама души едновременно, които да се сменят на осем часа. Фийни, разчитам ти да подбереш охраната.

— С удоволствие.

— Улесних живота ти, Далас — обади се задържаният. — Можеше да ми издействаш нова самоличност.

Тя дори не го погледна, а нареди на сътрудничката си да я последва.

— Хей, Далас! — провикна се след нея Върнън.

— Бъди доволен и от малкото, боклук такъв — промърмори Фийни, когато Ив излезе. — Радвай се, че топките са си на мястото. Ако тя не ги откъснеше след по-интимен разговор с теб, аз щях да го сторя.

— Дори нямам сили да се разгневя — промълви Пийбоди, докато вървяха по коридора. — Призлява ми, като си помисля за онова влечуго. Гордея се с професията си, а той ме накара да се срамувам, че съм ченге.

— Не бива. Върнън е изключение, не всички са като него. Изпълнявай съвестно задълженията си и не ще имаш повод да се срамуваш. Направи копие от видеозаписа на разпита и го изпрати на Тибъл. Слава богу, че той ще се занимае с този проблем. В дванайсет часа имам друга среща. Като се върна, ще ти съобщя за резултатите.

— Добре, лейтенант. Какво ще правим с Канарди?

— Отлагам за по-късно удоволствието да го арестувам.

— Желаете ли резултатите от издирването, което ми възложихте?

— Разполагаме ли с достатъчни улики, за да го арестуваме?

— Предвид известните до момента данни вероятността е седемдесет и шест процента, но…

— Но — прекъсна я Ив — компютърът не се съобразява с човешката мъка или с мръсните психологически игри на Рикер, който насъсква полицаите един срещу друг. Трябва да го арестуваме. Ще го приберем тихомълком, когато се върна.