Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Няма да ти повярва — вече притежаваш половината свят!

— Защо да се задоволявам с половината, като мога да имам целия? — Той отпи от кафето, което наистина се оказа отвратително. — Рикер ще ми повярва, защото му се иска. Иска му се да повярва, че е победил. Ще падне в капана и защото вече не е предишната хитра лисица. Остарял е, станал е по-непредпазлив. Мечтае да му падна в ръцете, за да ме унищожи бавно и мъчително. Ще го накараме да повярва, че това ще се случи. А щракне ли капанът, той ще бъде на твое разположение.

— Ще поставим наши хора в клуба — намеси се Уитни. — Видеокамери ще записват разговора между Рикер и Рурк. Срещата ще бъде уредена от управителката на клуба. От теб искам да съобщиш на Рурк всичко, което знаем за Коли, за да насочи разговора към него. Ако Рикер има пръст в това убийство, ще го накарам скъпо да си плати.

— Ще разбере, че му устройваме клопка — настоя Ив. — Сигурно ще накара хората си да направят щателен оглед, освен това едва ли ще се съгласи да води преговори на чужда територия.

— Ще се съгласи — поправи я Рурк, — защото не ще устои на предизвикателството, пък и сигурно още смята клуба за своя територия. Нека копоите му претърсят заведението — ще открият само онова, което искам да видят.

Ив стана и се обърна към началника на полицията:

— Сър, в този случай Рурк се поддава на чувствата си и не е обективен. Не е обучен да се отбранява, а при дадените обстоятелства Рикер положително ще се опита да го убие. Убедена съм, че вашият план заплашва животът на цивилен гражданин и може да му създаде много неприятности от юридически характер.

— Лейтенант Далас, уверявам те, че цивилният се е погрижил за своята безопасност. — Тибъл кисело се усмихна. — Обещано му е, че информацията относно миналото му, която неизбежно ще стане наше достояние, няма да бъде използвана срещу него. Не смятам, че животът му е в опасност, тъй като той познава изкуството на самоотбраната не по-зле от правните тънкости. Съдействието му ще спести на нюйоркската полиция много средства и ще ускори разследването. Невъзможно е да откажем толкова изгодно предложение, което е в интерес на работата. Ако не си в състояние да оглавиш екипа или да участваш в операцията, моля да ни уведомиш незабавно. При дадените обстоятелства отказът няма да се отрази на кариерата ти.

— Ще се подчиня на нарежданията ви, сър.

— Добре. Тъкмо това очаквах да чуя. Координирай с Рурк действията и плановете си. Не забравяй да му разкажеш всичко за Коли, а той ще те уведоми къде ще бъдат разположени скритите камери в „Чистилището“. Екипът трябва да бъде подбран за двайсет и четири часа. Този път не бива да има пролука, през която Рикер да се изплъзне.

— Слушам, сър.

— Точно в шестнайсет часа ви искам тук, за да ме осведомите за хода на паралелните разследвания. Свободна си, лейтенант.

Когато излязоха от кабинета на Тибъл, Ив не изрече нито дума. Знаеше, че в пристъп на гняв ще оскърби Рурк и после ще съжалява. Едва когато се поовладя, отсече:

— Чакам те в дванайсет в кабинета ми у дома. Донеси архитектурния план на клуба, на който е отбелязано разположението на наблюдаващите камери. Необходим ми е и списък на хората от персонала, които ще бъдат в клуба в петък вечер, както и информация за всекиго от тях. Искам най-подробно да ми обясниш каква сделка си намислил да предложиш на Рикер. До гуша ми дойде от проклетите ти изненади! Ще говорим по-късно, не сега. Сега дори не си отваряй устата! Прецака ме, и то как!

Той я хвана за рамото, а Ив рязко се обърна и вдигна юмрук.

— Удари ме. — Рурк говореше спокойно, но в очите му също блестяха гневни искрици. — Нямам нищо против, стига да се усмириш.

— Няма да устройвам сцени пред шефовете — през зъби процеди тя. — И без това ме направи за смях. Пусни ме. Чакат ме в управлението.

Рурк я хвана под ръка и без да обръща внимание на съпротивата й, я накара да се качи в асансьора.

— Нима си въобразяваш, че ще стоя със скръстени ръце? Че няма да си помръдна пръста, когато животът ти е в опасност.

Ив осъзна, че трепери и изплашено се запита какво е предизвикало реакцията й. Беше уморена и на ръба на паниката.

— Нямаш право да се намесваш в работата ми — промълви едва чуто.

— О, да, аз съм твоето покорно кученце. Ще ме викаш на помощ само когато не можеш без мен! Тогава не възразяваш, че си пъхам носа в тайните ти полицейски дела.

— Добре, предавам се! — Тя вдигна ръце. Трудно й бе да се примири с мисълта, че съпругът й има право. — Осъзнаваш ли в какво се забъркваш? Знаеш ли какво рискуваш?