Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— А ти знаеш ли какво не бих рискувал заради теб? Не, нали? Защото съм готов на всичко заради тебе! — Вкопчи пръсти в раменете й, а тя потръпна от болка.

Винаги й беше интересно да наблюдава Рурк в редките случаи, когато той изпускаше нервите си. Погледът му ставаше свиреп, в гласа му се долавяха заплашителни нотки. Но днес не й беше до наблюдения.

— Разследването вървеше успешно, щях да го завърша и без твоя помощ.

— Примири се с факта, че двамата ще доведем разследването до успешен край. А като преглътнеш гордостта си, гледай да не се задавиш! — В този момент вратите на асансьора се отвориха и Рурк измарширува навън, а Ив остана да се взира в гърба му.

За лош късмет на Върнън тя беше в отвратително настроение, когато влезе в помещението за разпит. Като я видя, задържаният скочи на крака и извика:

— Какво си въобразяваш, тъпа пачавро? Кой ти дава право да изпращаш хората си да ме арестуват? Да не съм ти някой престъпник?

— По-спокойно, Върнън. — Ив го блъсна толкова силно, че той неволно седна на стола. — Разрешавам ти да ми викаш пачавра, но никога не ме наричай тъпачка.

— Имам право на адвокат.

Тя го хвана за яката и го запрати към стената, докато Фийни, Макнаб и Пийбоди любопитно наблюдаваха сцената.

— Разбира се, че имаш право, умнико. Непременно си намери адвокат, защото лошо ти се пише. Изглежда, не си забелязал, че записващото устройство още не е включено и че моите колеги и пръст няма да помръднат, докато ти разкрасявам физиономията. Ще те поопухам, преди да повикаме твоя адвокат.

Върнън се помъчи да я отблъсне, но тя заби лакът в корема му и изсъска:

— Да не си посмял да ме пипнеш!

Задържаният замахна, но Ив ловко отскочи встрани и с коляно го удари между краката. Той се преви от болка и повърна.

— И тримата ми колеги ще свидетелстват, че си ме нападнал. Ще те бутнем в ареста, където лошите юначаги ще теглят жребий кой да си легне с теб. Сигурно си чувал какво се случва с арестуваните ченгета, Върнън. Страхувам се да си помисля какво ще те сполети. Естествено, като се има предвид емоционалното ми състояние след нападението, ще измине доста време, преди да се свържа с твоя адвокат.

Върнън дишаше на пресекулки, струваше му се, че в гърлото му са забити парчета стъкло.

— Пачавра! — изсъска.

— Браво, много си схватлив — този път не ме нарече тъпачка. Знаеш ли, възнамерявах да се споразумея с теб, но загубих желание. Ако откажеш да отговориш на въпросите ми, както и на въпросите на колегите, ще те вкараме в ареста заради опит за физическо насилие срещу полицейски служител. Обещавам ти, че ще изгниеш в затвора, след като съдът те признае за виновен в злоупотреба със служебното положение, корупция, връзки с известни личности от престъпния свят, както и в съучастие в убийство.

— Нищо няма да докажеш, пачавро. — Той вече не се задъхваше, но беше прежълтял и лицето му лъщеше от пот.

— Грешиш, приятелю. Тръпки ме побиват, като си помисля как ще реагира Рикер, щом научи, че чуруликаш като пойна птичка. Гарантирам ти, че ще научи, защото вече имам заповед за арестуването на Канарди.

Ив блъфираше смело, защото знаеше, че ще получи разрешителното.

— Ако те пуснем, горчиво ще съжаляваш, че не си останал в килията и не лежиш в прегръдките на някого от онези юначаги.

— Реших да сключим споразумение.

— А защо не благоволи да дойдеш навреме?

— Задържаха ме…

— Слушай, не ми харесва поведението ти. Всъщност вече не си ми необходим. До довечера ще приключа разследването, а Рикер ще арестувам, за да се позабавлявам с него. Ненужен си ми, Върнън.

— Блъфираш, обаче тия не ми минават. Май забрави, че и аз съм ченге.

— Ти си позор за полицията! Никога не споменавай пред мен, че си ченге, защото ще ти избия зъбите!

„Ако спипа Канарди, с мен е свършено — помисли си Върнън. — Дошъл е моментът всеки да се спасява както може.“

— Ако искаш да спечелиш в съда, аз съм твоят човек. Знаеш ли, че още драскаш по повърхността на случващото се в 128-и участък?

— Грешиш, драги. Достигнала съм до мръсотията на дъното, където те намерих.

— Ще ти кажа много повече… — От отчаяние по челото му изби пот, помъчи се подкупващо да се усмихне. — Ще получиш повишение, Далас. Ще ти съобщя имената не само на полицейски служители. В играта са хора от кметството, от медиите и дори от правителството. Искам защита, нова самоличност и достатъчно пари да заживея далеч оттук.

Ив се прозина:

— Много си досаден.

— Това са моите условия.