Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Ами ако реши да убие още някого?

— Няма. Дал ми е дума и няма да се отметне.

Ив влезе във фоайето на прекрасната си къща, изръмжа, като зърна внезапно появилия се Съмърсет, и тръгна към стълбището. Нямаше търпение да каже на Рурк какво мисли за постъпката му.

Отново заплашително изръмжа, защото в кабинета й нямаше никого. Вратата към съседното помещение беше отворена. Ив изпъна рамене и тръгна към кабинета на Рурк. Внезапно чу гласа му и долови раздразнението му.

— В момента нямам възможност да предприема това пътуване — каза той някому.

— Извинете, сър, но присъствието ви е наложително. „Танака“ протакат сделката, още не сме получили разрешение от Министерството на околната среда относно терена… няма да спазим срока, ако не се намесите, и то незабавно. Неустойките възлизат на…

— Упълномощен си да решаваш всички възникнали проблеми — затова ти плащам. Невъзможно ми е през следващите няколко дни да пътувам до Олимп. Ако „Танака“ продължават да протакат, заплаши ги, че ще се откажем от сделката. Ясно ли е?

— Да, сър. Ако имате възможност да ми съобщите приблизително кога ще разполагате с достатъчно време да посетите обекта, аз ще…

— Ще ти съобщя, когато се освободя. — Рурк прекъсна връзката, облегна се на стола и затвори очи.

Изведнъж Ив осъзна, че работата му изисква много усилия и нерви и че тя никога не се е съобразявала с напрегнатото му ежедневие.

И още (което й се стори по-важно), че съпругът й изглежда изморен.

Никога не го беше виждала в подобно състояние.

Гневът, който бе разпалвала досега, изведнъж угасна. Тя вече нямаше нужда от гняв, за да се противопостави на съпруга си. Все пак като влезе в кабинета, се намръщи.

Рурк мигновено усети присъствието й, отвори очи и промълви:

— Здравей, лейтенант.

— Здравей — студено отвърна тя. — Държа да изясним някои въпроси.

— Зная. Да отидем ли в твоя кабинет?

— Може да говорим и тук. Първо, въпреки моята некадърност успях да сведа заподозрените в убийствата, които разследвам, до един човек. До довечера той ще бъде задържан и разпитан.

— Поздравявам те.

— Рано е за поздравления. Разпитът още не е арест. Същевременно чрез друг източник и спазвайки полицейската процедура, установих, че Рикер има пръст в убийствата. Възнамерявам да го обвиня в съучастие. Дано не разбере, че засега блъфирам. Най-важното е да го подложа на разпит. Както сигурно забелязваш, свърших всичко, без да действаш зад гърба ми и да планираш рисковани операции с моите шефове. Много добре знаеш, че тази операция не заплашва само живота ти. Ако се увенчае с успех, разговорът ти с Рикер ще послужи пред съда като улика, доказваща вината ти.

— Зная.

— Обещаха ти имунитет и няма да влезеш в затвора, но съдебното дело ще навреди на репутацията и на работата ти.

— Лейтенант, даваш ли си сметка, че съм изградил репутацията си благодарение на, меко казано, не съвсем законни сделки? — надменно попита Рурк.

— Може би, но сега си в съвсем различно положение.

— Наистина ли мислиш, че няма да се справя с тази неприятност?

— Не, Рурк. Мисля, че можеш и ще преодолееш всяко препятствие по пътя си. Мисля, че винаги постигаш онова, което си си наумил. Понякога дори се страхувам, струва ми се, че си надарен със свръхестествени сили. Но този път ме вбеси.

— Очаквах го.

— Разбира се, че си го очаквал. Защо не сподели идеята си първо с мен…

— Разполагаме с малко време, не бива да губим нито минута. В тази гнусна история съм замесен и аз, не се страхувай да приемеш истината… макар да не ти е приятна.

— Неприятна ми е, но поради други причини, за които не подозираш.

— Постъпих по най-разумния начин и скоро ще имаме резултат. Не съжалявам, че предприех решителни мерки.

— Колко сме самонадеяни! — язвително подхвърли тя. — Мога да те принудя да се извиниш, драги.

— Нима?

— Разбира се. Защото аз съм твоята слабост. Всички го знаят. — Ив пристъпи към него и го погледна в очите. — Ти също си моята слабост. Именно затова побеснях от гняв. Не искам онова чудовище да се доближава до теб, не желая заразата му да се прехвърли и на теб. Защо смяташ, че само ти имаш право да защитаваш човека, когото обичаш повече от всичко на света?

— Сгрешил съм. — Той въздъхна и машинално прокара пръсти през косата си. Не беше свикнал да прави подобни признания.

— Признавам, че бе засегнато и самочувствието ми — продължи тя. — Трудно ми беше да преглътна гордостта си, сигурно и с теб е същото. Вярно е, че те викам на помощ само когато съм в безизходно положение. Не обещавам да се променя, но признавам, че обвинението ти е основателно и донякъде се срамувам от себе си. Разбрах и още нещо — отдръпваш се от мен, изолираш ме от живота си само когато ръцете те сърбят да ме напляскаш.