Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— А сега ще разбереше какво предлагам аз. Пийбоди, закарай този боклук в ареста и провери дали са върнали Бруно в килията му.

— Чух, че са го върнали и че бил много самотен.

— Почакай, Далас. Защо ме доведе тук, след като не желаеш да се споразумеем? Непременно трябва да бъда под закрилата на програмата за защита на свидетелите. Ако ме вкараш в затвора, жив няма да изляза. И двамата го знаем. Каква полза, ако изпея всичко пред теб, след като ще те прободат в сърцето?

— Ах, Върнън, моето сърце се къса, като те слушам. Обещавам да отпаднат всички обвинения срещу теб, освен съучастието в убийство. Ако се докаже, че си замесен, спукана ти е работата. Няма начин да бъдеш защитен от федералната програма — сам ще се погрижиш за новата си самоличност.

— Не е достатъчно.

— Както искаш. Знаеш ли, седмици наред ще ми горчи в устата, задето съм ти направила толкова щедро предложение.

— Не съм замесен в убийството на ченгета!

— Значи нямаш причина за безпокойство.

— Имам право на защитник от профсъюза — заяви той плачливо и гласът му внезапно й напомни за пискливия глас на баща й, който понякога чуваше в кошмарите си.

— Майната ти! — отсече тя и тръгна към вратата.

— Почакай! Защитниците само усложняват нещата, нали? Ще минем и без тях. Обещай, че ще получа имунитет и ще ти разкажа всичко от игла до конец.

Ив се върна, настани се на неудобния дървен стол, включи записващото устройство и задиктува:

— Лейтенант Ив Далас провежда разпит на детектив Джереми Върнън. Присъстват още капитан Фийни, детектив Макнаб и полицай Пийбоди. Лицето Върнън се съгласи да даде показания и да отговори на зададените му въпроси в замяна на отпадане обвиненията в корупция и злоупотреба със служебното положение. Детектив Върнън, потвърждаваш ли, че доброволно даваш показания и ще отговаряш на нашите въпроси?

— Да. Искам да съдействам за възтържествуване на правдата. Чувствам се…

— Достатъчно, Върнън. Потвърждаваш ли, че си детектив от нюйоркската полиция?

— Полицай съм от шестнайсет години, а през последните шест съм детектив в отдела за „Борба с наркотиците“ към 128-и участък.

— Признаваш ли, че си приемал парични и други подкупи в замяна на информацията, която си предавал на Макс Рикер и си подпомагал незаконната му дейност?

— Вярно е, че взимах пари. Страхувах се да откажа. Срамувам се от слабостта си, но признавам, че се страхувам да не ме убият. Уверявам те, че не съм единственият.

„Щом се престраши, вече не можеш да му затвориш устата“ — помисли си Ив. Само за един час успя да изреди много имена и да разкрие връзките на тези хора с престъпния свят.

— Капитан Рот замесена ли е? — попита Ив.

— Тази фукла ли? — Върнън, който се беше поуспокоил, подигравателно се усмихна. — Тя предпочиташе да си затваря очите. Има си своя цел — да стане командир. Разбира от политически игри, но я измъчва един проблем — иска й се да има пишка. Непрекъснато мрънка, че някои от подчинените й отказвали да й се подчиняват, защото била жена. Отгоре на всичко скапаният й мъж й слага рога, а тя се утешава с алкохол. Толкова се беше запалила по операцията за уличаването на Рикер, че забрави всяка предпазливост и ни улесни. Подправихме сведенията, „изгубихме“ най-важните веществени доказателства, преработихме няколко рапорта и готово.

— Готово… — с горчивина промълви Ив.

— Слушай. — Върнън се приведе. — Рикер не е глупак. Не са му необходими всички от 128-и участък. Завербува няколко души, а те му пазят гърба и набират други ченгета. Помежду ни се знае кой ще приеме подкуп и кой ще откаже.

— Коли не е бил корумпиран.

— Мамка му! Беше честен като герой от приказките. Системата действаше безотказно. Да речем, че някой от нашия участък чуе за акция примерно на колегите от 64-и участък. Отива там, преструва се, че разговаря по служебни въпроси и си пъха носа навсякъде. После някой хакер сваля информацията от компютъра им. Предаваме я на Рикер срещу солидна сумичка. — Той вдигна ръце и се усмихна. Толкова се беше увлякъл в спомените си, че бе забравил къде се намира. — Хитро, нали? Ако акцията е срещу бизнес партньор на Рикер, той разполага с време да промени мястото на срещата или да изтегли хората си, поради което полицейската операция се проваля. В случай, че ченгетата са набелязали негов конкурент, Рикер изчаква да си свършат работата. Сетне отнема от конкурента си клиентите, а понякога и стоката. В отдела за „Веществени доказателства“ работят много негови хора. Да не забравяме, че Рикер държи в джоба си и медиите, и политиците. Журналистите предават събитията така, че той да бъде видян в добра светлина, а политиците отбиват нападките по негов адрес. През последните една-две години обаче забелязах, че той постепенно започва да се променя.