Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Ив! — Рурк се спусна към нея и я прегърна. — Моля те, не се връщай в миналото! Остани при мен, забрави кошмара!

— Не се безпокой за мен. Но споменът ме изплаши…

— Бедничката ми Ив! — Той я притисна до гърдите си и осъзна какво е почувствала, когато след кошмарното връщане в миналото е трябвало да се яви в Кулата и да преживее още една неприятна изненада. — Успокой се, аз съм до теб. — Нежно я целуна по челото, а тя промълви:

— Все едно се намирам в омагьосан кръг. Рикер е познавал баща ми, познавал е и теб, а чрез вас и аз съм свързана с него… Не вярвах в случайните съвпадения, но животът ми доказа, че те съществуват.

— Няма да ти отмъстят чрез мен. — Рурк я погледна в очите. — Няма да им го позволя.

— Не от това се страхувам.

— Зная, но не бива да си затваряме очите пред фактите. Заедно ще разкъсаме омагьосания кръг. Вярвам, че всичко е писано, че ще можем да избягаме от съдбата си.

— Понякога говориш като суеверен ирландец. — Ив насила се усмихна и се отдръпна. — Възможно ли е Рикер да е разбрал чия дъщеря съм?

— Не зная.

— Ами ако е проследил баща ми и е открил коя съм? Възможно ли е да е изровил мръсотията от миналото?

— Ив, искаш от мен невъзможното…

— Отговори ми честно — прекъсна го тя. — Ако си на мястото на Рикер и искаш някаква информация, ще се добереш ли до нея?

Рурк знаеше, че тя не търси успокоение, а истината, ето защо отговори откровено:

— Да, ако имам достатъчно време. Не забравяй обаче, че аз разполагам с много повече данни за него.

— И все пак възможно ли е той да е открил коя съм, докато е преследвал баща ми, който го е измамил?

— Възможно е. Не мисля, че Рикер се е интересувал от съдбата на осемгодишното момиченце, поверено на грижите на социалните служби.

— Когато разговарях с него, ми даде да разбера, че познава миналото ми. Знаеше къде и в какво състояние са ме намерили.

— Разбира се — защото е проучвал биографията на лейтенант Ив Далас, не защото е следил житейския път на момиченцето, което са намерили на мръсната уличка в Далас.

— Да… може би имаш право… Всъщност няма значение. — Тя се приближи до бюрото си и взе изящната кутийка, която Рурк й беше подарил. — Накратко казано, ти би могъл да се добереш до сведения за миналото ми.

— Да, стига да пожелаеш.

— Не. — Ив остави кутийката обратно на бюрото. — Миналото не ме интересува. Не трябваше да допусна спомените да ме извадят от равновесие. Не подозирах, че могат да ми въздействат толкова силно.

Ив въздъхна, обърна се и този път широко се усмихна:

— Слава богу, че гневът ми към теб ми попречи да мисля за възкръсналия кошмар. А сега на работа, нямаме време за губене. Ако искаш, ела с мен в управлението.

— Нали искаше да се запознаеш с разположението на охраняващите камери в „Чистилището“?

— Ще прегледам плана на клуба, когато отидем в управлението. Настоях да разговаряме тук, за да не ти вдигна скандал пред колегите.

— Странно. Аз също исках да те наругая насаме.

— Ето едно доказателство, че не сме наред.

— Напротив. — Рурк й протегна ръка. — Мисля, че сме родени един за друг.

Тъй като присъствието на повече от двама души в мъничката й канцелария бе невъзможно, Ив реши да проведе съвещанието в залата за конференции.

Когато хората от екипа й заеха местата си, тя побърза да започне:

— Известно ви е, че не разполагаме с много време. Паралелно с разследването на убийствата ще разследваме и дейността на Макс Рикер, който също е замесен. Подготвила съм за всекиго разпечатка с резултатите от лабораторните анализи, данните от проучванията и от извършената проверка на вероятността заподозреният да е убиецът, когото търсим. Не съм поискала заповед за арестуването му, но ще помоля да ми бъде издадена — като приложа и задължителната ДНК проба, — ако той откаже да се яви, за да бъде разпитан. Двете с Пийбоди ще го арестуваме без излишен шум, когато приключим съвещанието.

— Процентът на вероятността е малък — измрънка Фийни и мрачно се загледа в разпечатката.

— Ще се повиши, когато въведем в компютъра допълнителните данни. Сигурна съм, че ДНК на заподозрения съвпада с ДНК на убиеца, чийто нокът намерихме при огледа на трупа на Бейлис. Сержант Клуни от дълги години работи в нюйоркската полиция и се ползва с отлична репутация. Предвид душевното му състояние и обстоятелствата, които са го подтикнали към престъпните деяния, предпочитам аз да го арестувам. Надявам се да го убедя да направи пълни самопризнания. Доктор Майра е на разположение, за да му окаже морална подкрепа и при необходимост да направи задължителните психологически тестове.