Нора Робъртс - Присъда в смъртта

— Много обичам да ме държат в напрежение — измърмори Пийбоди.

Ив си казваше, че набързо ще приключи разговора с шефа и ще бъде безкомпромисна. За разлика от Тибъл не я беше грижа, че разследването ще докаже съществуването на корумпирани полицейски служители. Не я интересуваше политиката на началника на полицията, нито игрите в отдела за „Вътрешно разследване“.

Важното бе да върши онова, за което са я назначили и успешно да приключи разследването.

Не възнамеряваше да си губи времето, за да присъства на някаква глупава пресконференция. Ако Тибъл си въобразява, че тя ще зареже спешната си работа, за да прави мили очи на журналистите, да върви на майна…

„Господи! — помисли си и тежко въздъхна. — Пийбоди е права — наистина се държа като ядосано дете.“

Нервно разкъса опаковката на шоколадовото десертче и отхапа голямо парче.

Положението само ще се влоши, ако се яви при Тибъл предварително надъхана. Не й се мислеше какво ще бъде отношението му към нея, ако човекът, когото подозираше, се окажеше убиец.

Нейно задължение бе да разкрие престъпника. За смъртта на жертвите трябва да бъде отмъстено.

Възнамеряваше и веднъж завинаги да приключи с Рикер.

Този път Тибъл не я накара да чака, което я изненада. Изненадата й се замени с изумление, когато влезе в кабинета на началника на полицията и видя, че Рурк се е настанил удобно на едно кресло.

Тибъл, който седеше зад бюрото, й направи знак да седне:

— Заповядай, лейтенант. Разбрах, че си прекарала безсънна нощ. — Лицето му беше безизразно. Изражението на Уитни, който седеше на другото кресло, също беше непроницаемо.

Тя изпита усещането, че се включва в игра на покер с прекалено големи залози, без да знае първоначалните анонси.

— Позволете да докладвам, сър. Към рапорта за убийството на Бейлис, с който вече сте се запознали, ще добавя и първоначалните резултати от лабораторните анализи. — Многозначително погледна Рурк и добави: — Нямам право да ви съобщя поверителната информация в присъствието на цивилно лице.

— Снощи си се възползвала от помощта на същото лице — язвително подхвърли Тибъл.

— Не отричам, сър. — Тя също умееше да блъфира и само кимна. — Жизненоважно бе възможно най-бързо да стигна до вилата на Бейлис.

— Изглежда, не е било достатъчно бързо.

— Не, сър.

— Не те обвинявам, лейтенант. Оказа се права по отношение на капитан Бейлис. Ако не се беше доверила на интуицията си, още нямаше да знаем за убийството му. Възхищавам се от интуицията ти, лейтенант, и ще се съобразявам с мнението ти, дори да противоречи на логиката. Назначих Рурк за временен цивилен съветник по разследването на Макс Рикер, което ще провеждаш паралелно с разследването на трите убийства.

— Сър…

— Имаш ли възражения, лейтенант? — невъзмутимо попита Тибъл. Ако не беше непоносимото й главоболие, тя щеше да долови иронията му.

— Да, сър. Първо, разследването на Рикер не е най-важното нещо в момента. Предстои ми да анализирам нови веществени доказателства и данни. Ако подозренията ми се потвърдят, лицето ще бъде арестувано. Не отричам, че по някакъв начин Рикер е замесен в убийствата, дори смятам, че той е ключовата фигура, но няма връзка с новополучената информация, нито с човека, когото навярно ще арестуваме. Връзката помежду им е по-скоро емоционална. Ето защо смятам, че разследването на Рикер трябва да се продължи едва след разпита на заподозрения. Моля действията по отношение на Макс Рикер да бъдат прекратени, докато приключа настоящия случай.

Тибъл се втренчи в нея и заяви:

— Животът ти е поставен на карта.

— Животът на всеки полицай е поставен на карта. Убиецът се опитва да отвлече вниманието ми, целта му е да се захвана с Рикер. Не възнамерявам да играя по свирката му. Извинете, че ви го казвам, сър, но вие също не бива да се хванете на въдицата.

Разгорещеното й изказване накара Тибъл едва забележимо да се усмихне.

— Лейтенант Далас, имам наблюдения върху работата ти и съм забелязал, че никога не раздвояваш вниманието си и не се отклоняваш и на милиметър от предначертания път към целта. Ала може би съм пропуснал нещо или пък не си в състояние да се справиш. В такъв случай ще поверя на друг офицер разследването на Рикер.

— Това е вторият ултиматум, който ми се поставя в разстояние на няколко часа. Не обичам ултиматумите.

— Не ме интересува какво обичаш. Важното е да изпълняваш задълженията си.

— Господин началник — намеси се Рурк, — мисля, че лейтенант Далас има известно основание за поведението си. Прекарала е безсънна и изморителна нощ, след което я изненадахте с ново нареждане. Предполагам, че раздразнението й се подсилва от моето присъствие. Ще ми разрешите ли да обясня защо съм тук, преди да се е стигнало до неприятни сцени?