Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

Ив направи знак на униформения да се отдръпне и използва шперцовия код за отключване. Прекрачи прага на апартамента и се озова в просторна всекидневна; под високите прозорци бяха подредени вази със снежнобели и сини цветя. Отвън се издигаха нюйоркските небостъргачи, между които се провираха въздушните автобуси. Говорещите рекламни пана, които бяха толкова популярни в другите райони на града, бяха забранени в аристократичните източни квартали.

Подобно на повечето сгради, принадлежащи на Рурк, хотелският апартамент беше елегантно обзаведен с мебели, тапицирани с пъстра коприна и брокат; подът беше от лакирано дърво и бе застлан с килими, в които краката потъваха до глезените. Върху масичката с размери на езерце бяха поставени огромна кошница с плодове и бутилка бяло вино — вероятно бяха дар от управата на хотела. Плодовете не бяха подредени, а бутилката беше отворена. Джени е имала време да се порадва на разкоша, след което престъпникът я е подмамил навън, за да я убие.

Ив прецени, че нищо друго в апартамента не е било докосвано. Музикалната уредба беше дискретно скрита зад копринен параван, върху който бяха изрисувани тропически птици, а мониторът на апарата за променяне на настроението, който заемаше едната стена, не беше включен.

Ив продиктува на записващото устройство:

— Лейтенант Ив Далас и полицай Дилия Пийбоди започват обиск на апартамента в хотел „Палас“, където е била отседнала убитата О’Лиъри. Ще започнем от спалнята.

Влязоха в стая, където светлината проникваше през три прозореца. Огромното легло беше застлано със светлосини чаршафи, завивката бе отметната. Върху възглавниците бяха поставени бонбони, увити в станиол.

— По-късно ще се свържеш с камериерката, която снощи е подреждала стаята. Попитай я какво е докосвала и какво е видяла. — Докато говореше, Ив се приближи до гардероба и го отвори. Вътре бяха окачени три блузи, два панталона, памучна синя рокля и елегантен кремав костюм от евтина материя. Върху долната полица бяха поставени два чифта обувки.

Ив провери джобовете на дрехите, обърна обувките, прокара длан по горната полица.

— Тук няма нищо. Какво откри в чекмеджетата на скрина?

— Бельо, чорапогащник, памучна нощница и черна вечерна чантичка, украсена с мъниста.

— Донесла е най-хубавия си тоалет. — Ив докосна полата на елегантния костюм. — Но така й не е успяла да го облече. Явно е разопаковала целия си багаж — в гардероба намерих само един куфар — и съдейки по това колко дрехи е донесла, бих казала, че е възнамерявала да остане само три-четири дни. Намери ли някакви бижута.

— Не.

— Може би ги е носила със себе си. Предполагам, че е имала нещо специално към вечерния тоалет. Провери записите на разговорите й по видеотелефона. Аз ще надникна в банята.

В помещението, облицовано с прекрасни плочки, имаше вана, в която би могла да се настани голяма компания. На ръба й стоеше кутия с ароматни соли. Следователно Джени не беше устояла на изкушението и се беше изкъпала.

Ив се питаше дали е била нервна. Сигурно, след като от години не е виждала Рурк. Притеснявала се е дали много се е променила, дали той ще я познае, когато отново се видят. Ив си помисли, че всяка на нейно място би се страхувала от срещата с бившия си любовник. Докато разглеждаше тоалетните принадлежности и козметичните средства на розовата полица, тя си представяше как Джени с копнеж си спомня за ласките на Рурк, за целувките му. Нито една жена на света не би забравила любовник като него. Навярно се е надявала отново да се любят. Може би се е потопила в ароматната вода и си е представяла как след няколко часа ще бъде в обятията на Рурк… Да, навярно е постъпила точно така.

С него са били не само любовници, но и приятели. Споделяли са радостите и болките си, тайните и мечтите си. Бяха прекарали младите си години заедно и това ги свързваше за цял живот.

Когато Рурк я беше повикал, тя не се беше поколебала да тръгне от другия край на света. Знаела е, че я очакват неприятности, но все пак е дошла и е чакала старата си любов. Но не е успяла да види Рурк, защото е била убита.

— Лейтенант.

Ив тръсна глава и се обърна към Пийбоди.

— Не е разговаряла по видеотелефона, но взех разпечатка от приетите факсове. Прочетете този.

Минифаксът, който беше поставен в малко бюро, търпеливо жужеше в очакване на следващата команда. Пийбоди взе листа хартия и го подаде на Ив.

Текстът гласеше:

Скъпа Джени,

Рурк ти благодари, че се съгласи да предприемеш това неочаквано пътуване. Надяваме се, че не сме провалили твои важни планове. Дано хотелът да ти хареса. Ако желаеш нещо, обърни се към човека на рецепцията.