Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

Рурк се страхува за живота ти. Ето защо пожела да разговаря с теб насаме и без знанието на съпругата си. Разполага с информация, която иска да ти съобщи възможно най-бързо. Непременно трябва да се срещнете. Моля те да запазиш в тайна къде отиваш, не се доверявай абсолютно на никого. Моля те в пет следобед да бъдеш на ъгъла на Пето авеню и Шейсет и втора улица. Ще те вземе черен автомобил с нюйоркски регистрационен номер и с униформен шофьор. Последният е инструктиран къде да те отведе.

Извини ни заради тайнствеността. Човек с положението на Рурк трябва да бъде дискретен. Моля да унищожиш съобщението.

— Този тип е умен — промълви Ив. — Знаел е точно как да я примами. Нарежда й да унищожи съобщението, изпратено по факса, но не и да изтрие записа от паметта на устройството. Очаквал е да го проверим и да открием съобщението.

— Това още не означава нищо — намръщи се Пийбоди. — Лесно може да се изпрати факс от името на друг човек. Престъпникът е блокирал кода на изпращача.

— Така е, но се обзалагам на едногодишната си заплата, че когато предадем факс апарата на Макнаб, той ще открие кода и ще установи, че съобщението е изпратено по един от факсовете на Рурк. Прибери го. — Тя подаде листа на сътрудничката си. — И така, нашият човек е закарал жертвата си до малкия хотел, поканил я е в стаята и я е зашеметил с удар или пък й е дал приспивателно — съдебният лекар ще ни каже точно какво се е случило. После, без да бърза, е подготвил „сцената“. Всичко необходимо е било в багажника на колата, която е негова или е била взета под наем. Съмнявам се, че я е откраднал, но все пак ще проверя полицейските рапорти. — За миг тя замълча и отново огледа стаята. — Изпращането на „метачите“ тук ще означава да хвърляме на вятъра парите на данъкоплатците, но все пак трябва да спазваме процедурите. Ще се обадя на момчетата от лабораторията и ще проверя дали някой се е оплакал, че са му откраднали черния седан. Занеси минифакса в кабинета ми у дома — нека Макнаб се занимае с него. Чакай ме там, ще се прибера веднага, щом свърша.

— Къде отивате?

— Да поискам още една услуга — заяви Ив и излезе.

Дъждът заплашваше да завали всеки момент; студеният въздух беше натежал от влагата, духаше бръснещ ветрец. Няколко хризантеми упорито продължаваха да цъфтят и ярките им цветове се открояваха сред посърналата градина. Наблизо ромолеше фонтан, водата бликаше измежду медни и месингови водни лилии. Отвъд зелената морава се издигаше разкошната каменна къща, заобиколена от вековни дървета, която беше озарена от лъчите на залязващото слънце.

Доктор Майра въздъхна и си каза, че в този замък в сърцето на Ню Йорк човек може да намери спокойствие, но великолепната сграда същевременно беше символ на власт и на богатство.

Майра се питаше дали Ив намира време да се наслади на тишината, дали неспокойният й дух не се бунтува срещу живота, лишен от всякакви предизвикателства.

— Очаквах да ми се обадиш — заговори тя, наблюдавайки как Ив се взира в къщата. — Научих за третото убийство.

— Жертвата се казва Джени О’Лиъри — името й звучи като… песен, песен, нали? — Ив, която сама се изненада от думите си, поклати глава. — Беше приятелка на Рурк, а преди години е била негова любовница.

— Ясно. Другите две жертви също ли са били ирландци?

— Съпругът ми е познавал и тримата. — Ив се обърна и я погледна в очите.

Както винаги Майра изглеждаше безупречно, въпреки че вятърът разрошваше късо подстриганата й кестенява коса. Предпочиташе тъмните цветове, но днес носеше зелен костюм. В очите й се четеше съчувствие.

Ив си помисли, че дори сега, докато седеше на каменната скамейка под големите клони на дъба, Майра изглеждаше експедитивна и делова, сякаш се намираше в елегантния си кабинет. Тя беше най-добрата психиатърка в Ню Йорк, дори може би в цялата страна, и полицията винаги търсеше помощта й при определянето на психиатричния профил на даден престъпник.

— Благодаря ти, че се съгласи да дойдеш тук.

— Спомням си прекрасната градина от деня на вашата сватба. — Майра се усмихна. Искаше й се да предразположи младата жена, да я накара да й се довери. — Великолепна е и си личи, че е добре поддържана.

— Не ми се случва често да се разхождам из нея. — Ив смутено пъхна ръце в джобовете си. — Когато работя вкъщи, дори не се сещам да погледна през прозореца.

— Винаги съсредоточаваш цялото си внимание върху определена цел. Затова прекрасно се оправяш с полицейската работа. Казваш, че рядко идваш в градината, но съм сигурна, че можеш да я опишеш до най-малките подробности. Макар че не го осъзнаваш, наблюдаваш всичко и го запечатваш в паметта си.