Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

Думите й имаха желания ефект.

— Нищо ми няма — заяви икономът. — Проявих момент на слабост, тъй като новината ме потресе.

— Следователно си познавал тази Джени.

— Разбира се. Двамата с Рурк… бяха много близки.

— А сега е мъртва. — Ив се поуспокои, когато изражението на Съмърсет й подсказа, че е успял да се овладее. — Дано да си спомниш точно къде си бил, какво си правил, кого си срещнал, с кого си разговарял и дори колко килограма ябълки си купил. В момента аз съм единствената ти надежда.

— В такъв случай искам да повикам адвоката си.

— Разбира се, нали трябва да прецакаш всичко! — Тя рязко се обърна и закрачи из стаята. — Слушай, правя ти услуга, защото Рурк те обича. Засега доказателствата срещу теб са само косвени, но с всеки изминал ден се увеличават. Медиите ще започнат да ни притискат, което означава, че прокурорът ще бъде принуден да действа по-бързо. Уликите срещу теб са толкова много, че положително ще издаде заповед за разпита ти. Слава богу, че засега доказателствата са недостатъчни, за да те арестуват. — Тя замълча, смръщи чело и продължи: — Щом прокурорът се намеси, нищо чудно да ми отнемат правото да разследвам случая. Каквото и да стане, смятам, че имаме най-много една седмица, за да открием убиеца. След това най-вероятно ще те разпитва друго ченге.

Съмърсет се замисли, сетне заяви:

— Щом ще си имам работа с дявола, по-добре да е с онзи, когото познавам.

Тя кимна, постави записващото устройство на масата и седна, като промълви:

— Да започваме.

— Между другото, купих няколко килограма ябълки. — Икономът едва забележимо се усмихна като видя как Ив примигна от изненада. — За десерт ще имаме ябълков сладкиш.

— М-мм, любимият ми! — възкликна Ив.

След час и половина тя взе дисковете и се запъти към кабинета си. Имаше чувството, че главата й ще се пръсне от болка, която се усили, щом Ив забеляза как Макнаб се е настанил зад бюрото й и е качил краката си върху плота, разкривайки чорапите си на цветя.

— Предлагам да седнеш другаде, детектив. — Тя блъсна краката му от бюрото.

— Извинете, лейтенант. Позволих си малка почивка.

— Притиснати сме до стената, което означава, че нямаме време за никакви почивки. Къде е Пийбоди?

— Използва една свободна стая в този замък за временен кабинет. Опитва се да събере цялата информация за последната жертва и да свърши още куп служебни задължения. Кажете, тя винаги ли се придържа към устава или го забравя, когато съблече униформата си?

Ив отиде до автоготвача и си поръча кафе, сетне попита:

— Нима ще се опиташ да я накараш да свали униформата си, Макнаб?

— Не, не. — Той се изправи толкова бързо, че четирите сребърни обеци на едното му ухо извънтяха. — Вашата подчинена не е мой тип. Просто бях любопитен.

— Предлагам да престанем с празните приказки и да се заловим за работа.

Макнаб забели очи зад гърба й. Доколкото можеше да прецени, и двете жени умираха да спазват правилата.

— Апаратурата, която Рурк нареди да донесат, е фантастична — започна той. — Отне ми доста време, докато я инсталирам и програмирам, но от сутринта вече е на автотърсене и проследяване. О, щях да забравя, търсиха ви две жени, докато отсъствахте. Той натисна копчето на системата за запаметяване. — Първа се обади Надин Фарст — иска да се срещнете възможно най-бързо. След това позвъни някоя си Мейвис, която не съобщи фамилното си име; каза, че щяла да се отбие довечера.

— Много съм ти задължена, че проявяваш такъв интерес към личните ми разговори.

Той не разбра намека й.

— Няма проблеми. Тази Мейвис ваша приятелка ли е?

— Да. Но те предупреждавам, че живее с човек, който само с една ръка може да те направи на пихтия.

— Добре, добре, само попитах. Дали пък да не обядвам, докато чакам… — Той млъкна, когато от устройството за проследяване се разнесоха пронизителни подсвирвания. — Тази машинка е върхът. — Младежът с един скок се озова зад бюрото, отметна буйната си дълга коса и започна да си подсвирква, когато от апаратурата изскочи лист хартия. — Мръсникът е умен, дяволски умен. Прехвърлил е сигнала през Цюрих, Москва, Де Мойн, Риджъс 6, станция „Утопия“, Бирмингам. Апаратурата на Рурк е истинско чудо.

Ив беше виждала същия блясък в очите на Фийни и разбираше, че това е страничният ефект от работата в отдела за компютърна обработка на информацията.

— Макнаб, интересувам се откъде се е обаждал престъпникът.

— След малко ще научим. Работата дори с най-модерната техника изисква търпение… Ето — обаждането е дошло от Ню Йорк.