Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Мога ли да дойда с теб? Ще работя усърдно, повярвай ми.

— Може би някой ден действително ще работиш за мен. — Рурк го погали по главата. — Познавам едни хора, които положително ще харесаш. Ако искаш, ще уредя да живееш при тях. Надявам се, че взаимно ще си допаднете.

— Искам и Доупи да дойде. — Кевин беше готов да се раздели с майка си, която често плачеше и също така често го биеше, но не и с котенцето.

— Разбира се.

Хлапето прехапа устни и погледна към сградата.

— Трябва ли да се връщам там?

— Не — отговори Рурк и си помисли, че с пари може да се купи всичко, дори свобода.

Ив излезе от хотела и с раздразнение забеляза, че Рурк и момчето още са на улицата. Разговаряха с жена с тъмносин костюм и със строго лице — навярно беше от социалната служба. Ив се запита защо още са тук. Не й се искаше да присъстват на изнасянето на тялото.

— Всички веществени доказателства са надлежно прибрани, лейтенант — обади се Пийбоди. — Сега ще изнесат жертвата.

— Кажи им да почакат пет минути.

След малко жената от социалната служба си тръгна заедно с момчето, което, за огромна изненада на Ив, се обърна и лъчезарно се усмихна на Рурк.

— Както обикновено социалните работници не си дават много зор — кисело отбеляза тя, когато се приближи до съпруга си.

— Бездомните и изоставените деца в този град са много, а някои общински служители не взимат особено присърце работата си. — Той се обърна и страстно я целуна, което я накара да се изчерви. — За щастие има деца, които сами се справят с трудностите.

— Забранявам ти да ме целуваш, когато съм на работа. — Ив се огледа, за да провери дали са ги наблюдавали. — А сега вземи такси и се прибери у дома. Тръгвам си след малко, но трябва да уредя още нещо…

— Ще те почакам.

— Прибери се вкъщи, Рурк.

— Джени е мъртва, Ив. Осъзнавам го и не ще се натъжа като видя трупа й.

— Голям инат си. — Тя извади комуникатора си и нареди да изнесат тялото. Сетне, опитвайки се да отвлече вниманието му, попита:

— За какво си шушукахте със социалната работничка?

— Казах й, че познавам хора, които биха искали да осиновят Кевин.

— Нима? Кои са те?

— Хрумна ми, че Ричард Деблас и Елизабет Баристър ще го харесат. — Той видя, че Ив смръщи чело. — Измина почти година откакто дъщеря им беше убита. Елизабет ми спомена, че искат да осиновят дете.

Ив се беше запознала с Рурк по време на разследването по случая „Деблас“ и сега с горчива ирония си спомни баналната поговорка, че някои хора печелят от загубата на други.

— Животът е кръговрат, нали? — промълви тя.

С крайчеца на окото си Рурк видя как служителите от моргата изнасят трупа, но се постара да отговори спокойно:

— Нямам друг избор. Кевин има нужда от истински дом. Когато майка му си е вкъщи, редовно го пребива от бой. Той е едва на седем… по-точно предполага, че е на толкова, защото не знае кога е роден.

— Каква сума ще дариш на Организацията за защита на децата? — кисело попита Ив и той се усмихна.

— Достатъчно голяма, за да съм сигурен, че ще се погрижат за момчето. Прекалено много деца се озовават на улицата, Ив. И ние с теб сме изпитали на свой гръб какво е да си бездомен.

— Обикнеш ли някого, рано или късно сърцето ти ще бъде разбито. — Тя въздъхна. — Едва ли има смисъл да ти го казвам, след като вече си взел решение. Между другото, хлапакът има очарователна усмивка.

— Вярно е.

— Трябва да го разпитам преди да си уредил да замине за Виржиния.

— Едва ли ще се наложи. Кевин ми съобщи всичко, което знаеше.

— Какво?! — Тя стисна устни и гневно го изгледа. „Истинско ченге!“ — възхитено си помисли Рурк и внезапно я пожела. — Не мога да повярвам, че си се осмелил да го разпитваш без разрешение на родителите му и в отсъствието на представител на Организацията за защита на децата. Та той е малолетен! За бога, къде ти е бил умът?

— Мислех си за съдбата на едно невинно момче и за момичето, в което някога бях влюбен.

Тя въздъхна и закрачи по тротоара, опитвайки се да обуздае гнева си. След малко се поуспокои и промълви:

— Много добре знаеш, че не мога да използвам информацията, която съм научила от теб. Освен това здраво ще загазим, ако момчето признае, че е разговаряло с теб. Полицейската служителка, която разследва случая, е твоя съпруга, а главният заподозрян е на служба при теб и ти е предан като куче. Никой няма да повярва на показанията на малкия.

— Знаех какво ще кажеш, затова се погрижих да запиша целия разговор. — Той извади от джоба си миниатюрно записващо устройство. — Предоставям го като веществено доказателство — свидетелка си, че не съм имат нито време, нито възможност да подправя записа.