Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Записал си как си разпитвал малолетен във връзка с убийство! — Тя отчаяно разпери ръце. — Това е върхът!

— Точно така — усмихна се Рурк. — Дори да откажеш да причислиш записа към веществените доказателства — сигурен съм, че ще намериш вратичка в законите — не вярвам, че си толкова упорита и няма да го прослушаш.

Побесняла от гняв, тя сграбчи записващото устройство, пъхна го в джоба си и заяви:

— При пръв удобен случай ще нахлуя в кабинета ти, докато имаш съвещание със съвета на директорите.

— Вратата ми винаги е отворена за теб, скъпа.

— Ще видим дали ще говориш така, след като проваля някоя твоя сделка за милиони долари.

— Няма да имам нищо против, стига да те наблюдавам — очарователна си, когато се разгневиш. — Той се усмихна и извади още нещо от джоба си. — Заповядай, успях да спася от Кевин един шоколадов бонбон — никак не беше лесно, уверявам те.

Ив свъси вежди.

— Нима си въобразяваш, че ще ме подкупиш с един бонбон?

— Известна ми е слабостта ти към шоколада.

Тя взе бонбона и заяви:

— Още съм ти сърдита.

— Съкрушен съм.

— Млъкни. Ще те закарам у дома, но те предупреждавам да не разговаряш със Съмърсет преди да съм го разпитала.

— Ако благоволиш да преслушаш записа, ще се убедиш, че човекът, когото Кевин описа, изобщо не прилича на Съмърсет.

— Не ме учи как да работя. Шансът да убедя командира да повярва на някакво седемгодишно хлапе което очевидно е било подкупено с шоколадови бонбони и да пренебрегне солидните доказателства, е по-малък, отколкото да ме видиш да танцувам гола на площад Таймс. — Тя вирна глава и тръгна към колата си.

— Ако се притесняваш, че площадът е прекалено голяма сцена, можеш да танцуваш гола у дома — подвикна подире й Рурк.

— Целуни ме отзад!

— С най-голямо удоволствие, скъпа, но нали си на работа.

— Влизай в колата — сопна му се тя и махна на Пийбоди, която се преструваше, че не е чула нищо.

— Моля те, Ив, престани публично да демонстрираш обичта си към мен. Ще съсипеш репутацията ми.

— Ако продължаваш в същия дух, така ще ти демонстрирам чувствата си, че ще куцаш цяла седмица.

— Думите ти ме възбуждат… — Той усмихнато отвори предната врата и направи знак на Пийбоди да се качи.

— Предпочитам да седна отзад — промърмори тя и мислено добави: „Където ще бъда в безопасност.“

— Настоявам да заемеш обичайното си място. Може би скъпата ми съпруга няма да си го изкара на теб — прошепна й той.

— Много съм ви задължена за загрижеността.

— Бъди благодарен, че не спускам преградната решетка — сопна се Ив, когато той се настани на задната седалка.

— Не ще мога да ти се отплатя до края на живота ми.

— Хей, Пийбоди, какво е толкова смешно? — заядливо попита Ив, и ядно натисна педала за газта.

— Не се смея, а кихам, лейтенант. Алергична съм към брачни скандали.

— Това не е никакъв скандал. Ще имам грижата да те поканя, когато с Рурк наистина се скараме. А сега си затваряй устата.

— Слушам.

Ив надзърна в огледалото за обратно виждане, забеляза, че Рурк я наблюдава и гневно процеди:

— Дано скъпият ти Съмърсет да има алиби за тази сутрин.

Но икономът отново нямаше свидетели, които да потвърдят какво е правил до обяд. Когато чу това, Ив нервно прокара пръсти през косата си и възкликна:

— Как така нямаш алиби!

— Станах в пет и се заех с обичайната си утринна гимнастика. После взех една от колите и отидох до пазара за пресни продукти.

Ив приседна върху ръкохватката на креслото.

— Нали ти казах да не напускаш къщата и да не ходиш сам никъде?

— Не съм свикнал да ограничават личната ми свобода, лейтенант.

— Ако не започнеш да ми се подчиняваш, скоро ще се озовеш на място, чиито обитатели ще проявят голям интерес към мършавия ти задник.

Съмърсет процеди през стиснатите си зъби:

— Не понасям цинизма ви.

— И аз не понасям непрекъснатите ти заяждания, но по ирония на съдбата се налага да живеем в един дом. Тази сутрин, около девет, открихме тялото на Джени О’Лиъри. Беше обесена в един хотел на Западна четирийсет и трета улица.

Съмърсет, който беше почервенял от гняв, пребледня като мъртвец. Краката му се подкосиха и той сляпо потърси опора. Въпреки че ушите му бучаха, чу как някой, ожесточено ругае. После го настаниха на един стол и поднесоха чаша към устните му.

— Пий! — нареди Ив, която беше потресена от реакцията му. — За бога, вземи се в ръце, защото, ако решиш да припаднеш, ще те оставя там, където си се строполил.