Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Типично е за всички полицаи. — Ив вдигна рамене. — Дали е за добро или за зло… кой знае.

— Нещо те тревожи. — Психиатърката отлично познаваше младата жена и я обичаше като своя дъщеря. — Позволи ми да ти помогна.

— Не става въпрос за мен.

Ала Майра знаеше, че Ив е разстроена от смъртта на някогашната любовница на Рурк.

— Спиш ли добре? Измъчват ли те кошмари?

— Много рядко. — Ив отново се обърна. Не й се искаше да разговарят на тази тема. Само Рурк и Майра знаеха за миналото й, за спомените, които неочаквано нахлуваха в съзнанието й, за кошмарите, които я преследваха и я ужасяваха. — Да разговаряме за друго, съгласна ли си?

— Добре.

— Безпокоя се за Рурк. — Думите сякаш й се изплъзнаха и тя моментално съжали, че ги е изрекла. — Проблемът е личен, трябва да обсъдим много по-важни въпроси.

Майра кимна, въпреки че се съмняваше в искреността й.

— Искам да се посъветвам с теб по случая. Необходима ми е помощта ти за изготвяне на психологическа характеристика на престъпника. — Очевидно Ив се чувстваше неловко и това подклаждаше раздразнението й. — Повиках те тук, защото ще те помоля да заобиколиш правилата. Не си длъжна да изпълниш молбата ми и няма да се засегна, ако не само ми откажеш, а съобщиш на командира какво съм поискала от теб.

Изражението на Майра не се промени.

— Предлагам да ми обясниш всичко, тогава ще преценя как да постъпя.

— Трите убийства са свързани… възможно е да са били предизвикани от събития, които са се разиграли преди няколко години. Мотивът е отмъщение. Мисля, че престъпникът иска да отмъсти на Рурк и използва Съмърсет, за да се добере до него. Всички косвени улики доказват вината на иконома и след всяко убийство те стават все повече. Убедена съм в невинността на Съмърсет, иначе без колебание щях да го изпратя в затвора, въпреки че Рурк много държи на него. Ала това е капан, умело заложен от престъпника, който очевидно подценява умствените ми способности.

— Навярно искаш да изготвя профил на убиеца и неофициално да подложа на тестове Съмърсет, за да преценя дали е склонен към насилие.

— Грешиш. Искам писменото ти заключение, за да го предам на Уитни. Страхувам се, че ще ме обвини в бездействие.

— С удоволствие ще изпълня молбата ти. Поискай разрешение от командира и ми изпрати необходимите данни. Заради теб ще оставя другата си работа на заден план.

— Много съм ти задължена.

— Това ли е всичко?

Ив усети, че дланите й са мокри от пот и нетърпеливо ги избърса на панталоните си.

— Имам информация, която е особено важна за разследването и за психологическия профил, но не мога… Всъщност не желая да съобщя. Готова съм да ти я доверя само при условие, че разговарям с теб като пациент със своя лекар. По този начин няма да те злепоставя.

— Професионалната етика ме задължава да запазя в тайна всичко, което пациентът е споделил с мен.

— Интересуваме дали няма да се злепоставиш — настоя Ив.

— Не бой се. Питам се колко души защитаваш в момента?

— Само онези, които обичам.

— Благодаря ти. — Майра широко се усмихна и протегна ръка. — Седни до мен и ми разкажи всичко.

Ив се поколеба, сетне се подчини и заговори:

— Сещам си какво ми каза, когато си спомних какво се бе случило в онази стаичка в Далас. Когато си спомних как баща ми се беше прибрал пиян и отново ме беше изнасилил и как след това го бях убила. Тогава ти ми каза, че е безсмислено, дори погрешно детето да бъде наказано заради извършеното престъпление. Каза ми още… — за миг тя замълча, залавяна от сълзите си. — Каза, че съм убила едно чудовище и че сама съм променила съдбата си, превръщайки се в достойно човешко същество, което не бива да бъде наказано заради неволното си престъпление.

— Все още ли не си убедена в това?

Ив поклати глава, въпреки че от време на време чувстваше силни угризения на съвестта.

— Припомних ти нашия разговор, за да те попитам дали действително вярваш, че при определени обстоятелства убийството на едно чудовище е оправдано.

— Законодателите може би са били на същото мнение, когато преди двайсетина години отмениха смъртното наказание.

— Интересува ме мнението ти като лекар… и като човек.

— Мисля, че е оправдано, когато си го извършил, за да запазиш живота си или живота на други хора.

— Искаш да кажеш, че оправдаваш само хората, които са убивали при самоотбрана. — Ив напрегнато се взираше в лицето на психиатърката, опитвайки се да прочете мислите й.