Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Много е смачкан, горкичкият. Обаче напълно го оправдавам.

— Мисля, че можеш да повдигнеш настроението дори на най-тъжния човек.

— Това е моята цел в живота. Сега ще се погрижа за присъстващите в салона. — Тя кокетно му се усмихна. — Да разбирам ли, че сме поканени на вечеря?

— Не бих допуснал да умреш от глад в дома ми.

Въпреки че имаше гости, Ив успя да се измъкне за малко. Отиде в кабинета си и освободи Макнаб и Пийбоди, като реши по-късно да прочете рапортите им. После откри Съмърсет и след кратко пререкание успя да го убеди, че е в негов интерес в единайсет на следващия ден да се яви в кабинета на доктор Майра.

Когато всички си отидоха, главата й пулсираше от болка. Рурк я завари в банята; тя намръщено се взираше в болкоуспокояващите хапчета в шепата си.

— Навярно болката е непоносима, щом доброволно вземаш хапчета.

— Денят ми се стори безкраен. — Ив сви рамене и върна таблетките в тубичката. — Но ще се справя и без тях.

— Ще напълня ваната. Трябва да си починеш.

— Имам много работа.

— Скъпа Ив — той я хвана за ръцете и я обърна към себе си, — понякога мразя професията ти, която те изтощава физически и психически.

— Сам разбираш, че трябва да бързаме.

— Вярно е, но можеш да отделиш един час за себе си. — Без да откъсва поглед от лицето й, той започна да масажира раменете й.

— Трябва да прочета рапортите и да подготвя официалното досие. Непрекъснато попадам в задънена улица. — Ив долови нервни нотки и собствения си глас и се раздразни още повече. — Не успях да открия откъде са купени значките, ти се оказа прав за статуетката. Хиляди копия от нея се продават във всички магазини на Земята и на другите планети. Мраморната дама струва цели пет стотачки и очевидно се радва на голяма популярност. — Тя понечи да се отдръпне, но Рурк продължи да я масажира. — До утре трябва да залъжа Уитни с някаква информация… Знаеш ли, разказах всичко на Майра.

За миг ръцете му застинаха върху раменете й и той промълви:

— Така ли?

— Може би предварително трябваше да те попитам, но реших, че трябва да й се доверя.

— Не е необходимо да се оправдаваш.

— Не се оправдавам. — Този път тя успя да го отблъсне и влезе в спалнята, като си каза, че понякога те боли стомах дори от най-хубавото кафе. Въпреки това програмира автоготвача да приготви цяла кана. — Правя всичко, което е необходимо; ето защо съветвам и теб да се движиш с охрана, докато открия убиеца.

— Смятам, че съм в абсолютна безопасност.

— Ако беше така, престъпникът нямаше да се промъкне в този дом и да използва апаратурата ти, за да ми изпраща съобщения, да наема хотелски стаи, използвайки кредитната ти карта, както и да подмами една жена от твое име.

Рурк наклони глава, сетне кимна.

— Разбрах намека ти. Лично ще проверя компютърната охранителна система.

— Добре е като начало. — Тя си наля кафе и добави: — Ще накарам Съмърсет да носи специалната гривна…

— Моля?

— Много добре ме чу! — гневно възкликна Ив и усети, че всеки момент ще избухне. — За негово добро е. Ако бъде извършено още едно убийство, искам той да има солидно алиби. Ще носи гривната или ще бъде арестуван. Реших, че първото е за предпочитане.

— Може би имаш право. — Рурк предпочете да си налее чаша бренди вместо кафе. — Възнамеряваш ли да прикрепиш и към мен човек, който да ме следи?

— Щях да го направя, но съм сигурна, че ще бъде загуба на време, тъй като за по-малко от час ще се отървеш от „опашката“.

— Радвам се, че ме познаваш толкова добре. — Той вдигна чашата си като за тост.

— Надявам се и в бъдеще да се разбираме — въздъхна Ив. — Съдебният лекар ми съобщи, че преди смъртта си Джени е взела някакъв транквилант.

Рурк се втренчи в чашата си.

— Била ли е изнасилена?

— Няма следи от сексуално насилие, жертвата очевидно не е оказала съпротива. Още е била упоена, когато престъпникът я е окачил на въжето. Но лекарят е открил във вагината й значка с детелина; той смята, че предметът е бил вкаран, докато жертвата е била в безсъзнание, защото изобщо не се е съпротивлявала. Съжалявам, че ти го казвам, но нали искаше да знаеш всички подробности.

— Да.

— Патологът ми съобщи, че мъртвата нямала роднини, поради което ти си изявил желание да вземеш тялото от моргата.

— Джени би искала да я погребат в Ирландия.

— Предполагам, че лично ще придружиш ковчега до там.

— Да.

Тя усети, че й прилошава, сърцето й биеше така, сякаш щеше да изскочи от гърдите й. Все пак успя да проговори: