Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Ще ти бъда задължена, ако ме уведомяваш за бъдещите си планове.

Рурк вдигна поглед и тя беше потресена от мъката, която се четеше в красивите му очи.

— Нима си въобразяваше, че ще я изпратя обратно като ненужна вещ?

— Не. Слушай, имам много работа.

— За бога, Ив! — нетърпеливо и малко развеселено възкликна той.

Това преля чашата на търпението й.

— Не бъде толкова важен, приятел! И не ме мисли за глупачка. Бил си влюбен в нея. Примирих се. Прави каквото пожелаеш и ме остави да си върша работата.

Рурк гневно скочи на крака и този път изобщо не му беше до смях. Разтърси Ив и извика:

— Вярно е, че я обичах и че не съм забравил миналото. Но знай, че чувствата ми към Джени изобщо не могат да се сравнят с онова, което изпитвам към теб. Това ли искаше да чуеш?

Гневът й се стопи и тя се изчерви.

— Не знам какво става с мен. Главата ми ще се пръсне от болка. — Ив безпомощно притисна с пръсти слепоочията си. — Известно ми е, че си имал много любовници, но те никога не са ме интересували… за разлика от Джени. Ненавиждам се задето ревнувам от една мъртва жена.

— Ив… — Той нежно я погали. — От първия миг, в който те видях, другите жени престанаха да съществуват за мен.

Младата жена се почувства още по-неловко и избърбори:

— Не исках комплименти, а…

— Ти си всичко за мен — промълви Рурк и я целуна по челото. — Единствена си.

Сърцето й отново се разтуптя, но този път от вълнение; тя почувства силна, но сладка болка. Притисна се към съпруга си, страстно го целуна, сетне прошепна:

— Не мога да живея без теб!

— Слава богу, че понякога ми го казваш. — Той отвърна на целувката й и заяви: — А сега ще си починем един час. Реших да ти правя компания.

Ив откри, че главоболието й е изчезнало и че отново може да разсъждава. Преди да се запознае с Рурк нямаше никаква представа каква полза има от секса. Настани се в кабинета си, беше съсредоточена и ободрена.

Новият компютър, който Рурк беше наредил да инсталират тази сутрин, бе истинско чудо на техниката. Възхищението на Ив се усили, когато устройството започна да гълта подаваната му информация като гладен, но кротък вълк.

— Страхотен си — промълви тя и погали черната му повърхност. — А сега да проверим колко си умен. Файл А — каква е вероятността Бренън, Конрой и О’Лиъри да са били убити от един и същи престъпник?

— Работя — обяви компютърът с мек баритонов глас с лек френски акцент, който предизвика усмивката й. След секунда гласът произнесе: — Вероятност 99,63%.

— Браво, остани във файл А. Каква е вероятността убийството да е дело на заподозрения Съмърсет?

— Работя… Вероятност 87,8%. Въз основа на наличната информация е препоръчително субектът да бъде арестуван и обвинен в предумишлено убийство. Желаете ли списък на съдиите?

— Не, Бруно. Все пак ти благодаря за съвета.

— Желаете ли да се свържете с канцеларията на прокурора?

— Ив!

Тя вдигна поглед и като видя, че Рурк е застанал на прага на кабинета, нареди на компютъра:

— Изчакай, Бруно. — Приглади косата си и разкърши раменете си. — Предупредих те, че имам много работа.

— Вярно е. — Той носеше само джинси, които бяха разкопчани — очевидно в последния момент беше решил да спазва благоприличието.

Въпреки че току-що се бяха любили, Ив усети, че кръвта й отново кипва. Представи си как смъква панталоните му и впива зъби в плътта му…

— Какво каза? — сепнато попита, когато осъзна, че й е задал някакъв въпрос.

— Попитах защо… — Рурк млъкна и развеселено повдигна вежди. — Боже мой, Ив, да не би да имаш заешки гени?

— Не те разбирам. — Тя се втренчи в монитора.

— Много добре ме разбра и с удоволствие ще удовлетворя желанието ти… след като ми обясниш защо проучваш вероятността Съмърсет да е убиецът. Нали се съгласи, че е невинен?

— Върша си работата, нищо повече. — Ив вдигна ръка. — Не викай, а ме изслушай. Проверих вероятността той да е виновен според файл А, съдържащ информация, според която съм длъжна да арестувам скъпия ти Съмърсет и да го окова с белезници. При вероятност по-малка от 90 не се предвижда заподозреният да попадне в затвора, но никой няма да възрази срещу арестуването му. А сега ще използваме файл Б, съдържащ всичко, което ми е известно, всички улики, с които разполагам. Компютър…

— Строи ми се, че го наричаш Бруно — прекъсна я Рурк.

— Шегувах се. Компютър, каква е вероятността заподозреният Съмърсет да е извършил убийствата според файл Б?