Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Работя… При наличието на допълнителната информация вероятността е 47,38%. Не се препоръчва арестуване на субекта.

— Както виждаш, вероятността се намалява наполовина — обърна се Ив към съпруга си. — Сигурна съм, че когато получим резултатите от тестовете на доктор Майра, процентите ще спаднат още повече. Предполагам, че информацията, заложена във файл А също ще позволи намаляване на вероятността и Съмърсет ще отърве кожата.

— Трябваше да се досетя, че ще направиш всичко, за да му помогнеш. — Рурк се наведе и я целуна.

— Не се радвай, защото опасността още не се е разминала. Религиозният психопат залага на това, че няма да обвиня теб, за да отърва Съмърсет… и е прав.

— Но все пак те е подценил.

— Точно така. И започва да преиграва, което ще ми послужи като коз пред Уитни. Невъзможно е един умен човек да оставя толкова очебийни улики. Обзалагам се, че отново ще иска да се включи в играта. — Тя замислено се облегна назад. — Харесва му да се представя за пратеник на Бога, едновременно превръща всичко в игра със задаването на гатанки. А игрите са за децата.

— Опитай се да го кажеш на някой бейзболен запалянко и ще видиш какво ще ти се случи.

— Това само доказва, че мъжете са като децата.

Рурк въздъхна.

— Много ти благодаря.

— Съгласи се, че представителите на силния пол виждат играчките като символи на собствения си успех. И твоят дом е пълен с играчки.

Той пъхна ръце в джобовете си и смаяно я изгледа.

— Какви играчки?

— Например помещенията за видео и холограми. — Ив се намръщи и бръчицата между веждите й стана по-дълбока. — Автомобилите, самолетите, аудио уредбите, спаринг дроидите, устройствата за виртуална реалност — това са играчките на богаташа.

— Скъпа Ив, ако намекваш, че съм празноглав, не се притеснявай, че ще ме засегнеш.

— Не си празноглав. — Тя нетърпеливо махна с ръка. — Но си презадоволен.

Вместо да се обиди, Рурк искрено се разсмя и възкликна:

— Ив, обожавам те! — Плъзна ръце върху гърдите й и я целуна по врата. — Предлагам да се задоволим взаимно.

— Престани. Искам да… — Тя се напрегна, когато Рурк докосна зърната й. — Наистина трябва да… — Божичко, страхотен си… — Отметна глава и Рурк впи устни в нейните.

Когато преди малко се бяха любили, физическото съвкупление им беше подействало успокояващо. Ала сега и двамата бяха обзети от неутолима страст, която караше кръвта им да кипи във вените. Ив протегна ръце, прегърна съпруга си през врата и се остави във властта му.

Той разкопча халата й и докосна най-съкровеното й място. Ив се почувства така, сякаш се носеше на гребена на огромна вълна. Освободи се от прегръдките му, обърна се и заповтаря „сега, сега, сега“, докато нетърпеливо смъкваше джинсите му и нежно хапеше гърдите му.

Рурк се отпусна на стола и сграбчи бедрата й, когато тя го възседна и отметна глава. Пулсиращата вена на снежнобялата й шия като магнит привличаше поглед му. Той се наведе и докосна с устни зърното й, а Ив сграбчи облегалката на стола и започна да се полюшва, с което напълно подлуди съпруга си. Той й позволи да наложи свой ритъм, впиваше пръсти в бедрата й и се наслаждаваше на неописуемото усещане. В мига, когато почувства, че кръвта му ще бликне от вените му като разтопен метал, достигна върховното удоволствие.

Ив отпусна ръце върху раменете му, облени в пот, сетне обсипа с целувки шията му. Сърцето й все още биеше лудо и тя задъхано изрече:

— Понякога ми се иска да те изям, да те погълна целия. Толкова си красив!

— Моля? — Рурк постепенно идваше на себе си и бученето в ушите му започваше да заглъхва.

Ив смаяно осъзна какво е изрекла и се запита дали не започва да полудява. Пое си дълбоко въздух и промърмори:

— Ами… не беше важно… Казах, че ми се иска да те ухапя отзад, защото имаш най-сексапилния задник на света — усмихнато заяви тя.

— Радвам се, че го… — Рурк примигна и присви очи. — Стори ми се да споменаваш, че съм бил красив.

— О, я престани — изсумтя Ив и побърза да се измъкне от прегръдките му. — Сигурно си халюцинирал. — Взе халата си, облече го и добави: — Край на удоволствията. Чака ме много работа…

— Добре, ще донеса кафе.

— Няма смисъл и двамата да прекараме безсънна нощ.

Той се усмихна и докосна венчалната й халка.

— Искаш ли ябълков пай?

— Предполагам, че ще ми дойде добре.

След около час тя се настани в кабинета на Рурк. Сега получаваната информация щеше да остане скрита от всевиждащото око на компютърната охрана.