Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Шестимата, които са убили Марлена, имат повече от петдесет близки роднини. Какво ви става на вас, ирландците — не сте ли чували за ограничаване на раждаемостта?

— Не обичаме да ни ограничават. — Той прегледа списъците, които заемаха двата монитора. — Разпознавам няколко имена, но когато видя снимките, може би ще се подсетя за други хора.

— Мисля, че засега ще елиминираме жените. Барманката в „Шамрок“ каза, че Шон е разговарял с мъж, а хлапето…

— Името му е Кевин.

— Да, хлапето също съобщи за мъж. Пък и речта на онази гадина, която ми се обажда по видеотелефона, има специфичен мъжки ритъм и реагира типично по мъжки на обидите и на ироничните ми подмятания.

— Радвам се, че ми даде да разбера — сухо изрече Рурк — какво високо мнение имаш за представителите на моя пол.

— В екстрени ситуации мъжете реагират различно, това е всичко. Компютър, изтрий женските имена от монитора. Така е малко по-приемливо. Предлагам да започнем с първите имена от списъка — бащата и двамата братя на О’Мали.

С натискане на няколко клавиша Рурк прехвърли трите имена на съседния монитор и поиска от компютъра всички данни за лицата, придружени със снимките им.

— Ето го Шеймъс О’Мали, главата на семейството. Спомням си го добре, защото често идваше при баща ми.

— Изглежда жесток и склонен към насилие — отбеляза Ив. — Погледът му го издава. На лявата буза има дълбок белег, изглежда, че носът му е бил чупен неведнъж. Според данните е седемдесет и шест годишен и в момента е в затвора заради убийство, извършено със забранено оръжие.

— Истински симпатяга.

Тя пъхна ръце в джобовете на халата си и замислено каза:

— Няма да се занимаваме с онези, които са в затвора. Невъзможно е да се прецени дали нашият човек действа сам, но трябва да се съсредоточим върху неговото издирване.

Рурк натисна няколко клавиша, при което от монитора изчезнаха още десет имена.

— Ето, че елиминирахме усмихнатите членове на клана О’Мали.

— От малки бяха негодници, пък и не се славеха с остър ум.

— Премини към следващите.

— Семейство Калхун. Двама братя и синът на единия. Спомням си за Лиъм Калхун — промълви Рурк. — Имаше малка бакалница и беше доста порядъчен. Но за брат му и за момчето нямам никакви спомени.

— Братът се нарича Джеймс и няма криминално досие. Работи като лекар към Националната здравна служба. Четирийсет и седем годишен, женен, с три деца. По всичко личи, че е един от стълбовете на местното общество.

— Не си го спомням. Очевидно не се е движел в моите кръгове.

— Да, очевидно е — кисело изрече Ив и Рурк искрено се разсмя. — Синът също се нарича Лиъм и следва медицина — навярно е решил да следва примера на чичо си. Ето го младият Лиъм Калхун — красив, деветнайсетгодишен, неженен, винаги сред отличниците на курса.

— Смътно си го спомням. Беше стеснителен и мълчалив. — Рурк внимателно разгледа снимката на младежа, който се усмихваше, но очите му оставаха сериозни. — Съдейки по характеристиката от учебния отдел момчето ще стигне далеч.

— Децата невинаги наследяват пороците на бащите си. Но познанията му по медицина биха могли да се окажат полезни при извършване на убийствата. Прехвърли двамата на последно място в списъка. Да видим следващата група.

— Райли. Баща, четирима братя.

— Четирима ли? Боже мой!

— И четиримата всяваха страх сред почтените граждани. Разгледай внимателно Брайън Райли; веднъж ме смаза от бой, като двама от братята му и един негов приятел му помагаха. Предпочиташе да го наричат Черния Райли. — Рурк запали цигара и в гласа му се промъкнаха горчиви нотки. — С него бяхме връстници и той ме ненавиждаше.

— Защо?

— Защото бях по-бърз и по-сръчен от него. — Поусмихна се и добави: — Пък и момичетата предпочитаха мен.

— Доколкото виждам от досието му, Черния Райли почти непрекъснато е бил в затвора, особено в младостта си. — Ив разгледа лицето на монитора: красив русокос мъж със сърдити зелени очи. По всичко личеше, че в Ирландия имаше много хубави мъже, които все си търсеха белята. — През последните две години не е бил арестуван. Ето и служебната му характеристика — бил е най-вече пазач в барове и в клубове за стриптийз. Хм, тук има нещо интересно — в продължение на две години е работил в охраната на някаква фирма за електроника. Сигурна съм, че би могъл да научи много, ако не е бил абсолютен тъпак.

— Райли не беше глупав, но мразеше всичко и всички.

— Можеш ли да ми дадеш данните от паспорта му?