Нора Робъртс - Отмъщение в смъртта

— Разчитайте на мен.

— Трябва да те предупредя, че… — Ив потърка челото си, — информацията е получена по неофициален път. Почти съм сигурна, че сме по следите на престъпника. Засега компютърът работи със специално устройство, което пречи на компютърната охрана да следи информацията. Опитвам се да намеря друго разрешение, но засега на практика се получава, че те моля да нарушиш закона.

По-младата жена се позамисли, сетне попита:

— Автоготвачът зареден ли е с храна?

Ив неволно се усмихна.

— В този дом се предлага най-изисканата храна. Днес следобед трябва да се отчета пред Уитни, затова бързам да подготвя рапорта си. Страхувам се, че убиецът скоро ще ми зададе нова гатанка… знаеш какво означава това.

— Незабавно се залавям за работа.

Ив влезе в кабинета си и се вкамени от удивление. Макнаб и Рурк се бяха надвесили над компютъра, а видеотелефонът беше разглобен на части.

— По дяволите, какво правите?

— Нещо, от което жените не разбират — отвърна Рурк и широко се усмихна. Косата му беше прибрана в опашка, ръкавите му бяха навити и по всичко личеше, че безкрайно се забавлява.

Ив мислеше да го подсети за теорията си, че мъжете обичат всякакви играчки, но накрая се отказа — едва ли щеше да й обърне внимание.

— Ако не сглобите апарата ми, ще се прехвърля в твоя кабинет.

— Разбира се, използвай го… Слушай, Иан, предлагам да проверим дали има пробив…

— Нямате ли скенер? — поинтересува се тя.

— Това е най-ефикасният начин за проверка. — Макнаб раздразнено я изгледа, сякаш да й покаже, че им пречи. — По този начин никой няма да разбере, че сме се усъмнили.

Ив любопитно пристъпи към тях.

— Следователно престъпникът ще се заблуждава, че не подозираме нищо. Как го правите?

— Не докосвайте нищо! — Младежът за малко не я плесна през ръцете, после си спомни, че разговаря с по-висш офицер и добави: — Извинете, лейтенант.

— Не съм толкова глупава! — раздразнено възкликна тя и пъхна ръце в джобовете си. — Защо сте разглобили видеотелефона?

Макнаб въздъхна и нетърпеливо обясни:

— Защото разговорът с престъпника е проведен по този видеотелефон.

— Добре, но…

— Скъпа Ив — Рурк вдигна поглед и разсеяно я погали по страната, — остави ни на спокойствие.

— Добре. Време е да се заема с истинска работа. — Тя вирна нос и затръшна вратата след себе си.

— Майчице, май здравата ще си изпатиш!

— Дори не подозираш колко си прав — промърмори Рурк. — Да проверим първото ниво, Иан.

През това време Ив си блъскаше главата над рапорта, който трябваше да представи на Уитни. Страхуваше се, че ще насочи подозренията към Рурк, ако разкаже на командира историята на Марлена, за да оправдае разследването на семействата на убийците й.

До този момент дори хората от Международния център по престъпността не бяха установили, че шестимата мъже са загинали от една и съща ръка. Ив се питаше дали ще успее да измами Уитни, началника на полицията и репортерите, че разследването й е свързано с тези убийства. Каза си, че ще има успех, ако лъжите й са подчинени на логиката.

Първо трябваше да докаже, че Съмърсет е бил използван като примамка и че е невинен. За тази цел й бяха необходими и резултатите от тестовете на доктор Майра.

Втората й задача беше да докаже, че капанът е бил устроен от хора, които погрешно са смятали, че икономът е виновен и са искали да му отмъстят. Ала преди това трябваше да изфабрикува доказателства, че шестимата виновници за смъртта на Марлена не са били убити от един и същи човек.

Те произхождаха от измета на обществото, бяха контактували предимно с други престъпници. Загинали бяха по различен начин, в продължение на три години.

Рурк не беше глупак. Търпеливо беше чакал и умело беше прикрил следите си. Тя трябваше да се погрижи никой да не разбере какво е извършил.

Трябваше й само едничко солидно доказателство, че Съмърсет и Рурк са станали жертви на заговор. То щеше да убеди командира в правдоподобността на теорията й.

От съседния кабинет се разнесе вик и тя се намръщи като забеляза, че е забравила да включи звукоизолационната преграда. Отвори вратата и възкликна:

— Хей, какво се е случило? Да не би да сте открили някаква нова компютърна игра?

— Открих ехо! — Макнаб възбудено подскачаше и удряше Рурк по гърба. — Открих прекрасно ехо!

— Отивай в Алпите, приятелю, и викай на воля — ехото ще ти отговори.

— Имам предвид електронно ехо. Онзи мръсник си го бива, но аз съм по-добър. Ехото доказва, че не се е обаждал от този дом.